Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Изстрел. Брей измъкна собствения си пистолет, насочвайки го към шофьора. Тялото на Уинтроп се изви във въздуха, гърлото му беше разкъсано. Скофийлд натисна спусъка веднъж; това беше достатъчно. Стенли падна.

— Отдръпнете се от бюрото! — кресна Брей.

— Вие бяхте претърсен ! Това не е възможно! Къде?…

— От един по-добър мъж, който никой от компютрите ви никога няма да може да намери! — каза Скофийлд, поглеждайки с тъга към мъртвия Уинтроп. — Също какъвто беше и той.

— Вие никога няма да се измъкнете оттук!

Брей скочи напред, сграбчвайки Никълъс Гидероне за гърлото, изблъсквайки го върху бюрото.

— Ще направиш това, което ти казвам, или ще ти измъкна очите!

Той заби пистолета в кухината на дясното око на Гидероне.

— Не ме убивай! — изкомандва висшият лорд на Матарезе. — Стойността на живота ми е твърде изключителна! Работата ми не е завършена ; тя трябва да бъде завършена, преди да умра!

— Ти си това, което най-много мразя на този свят — каза Скофийлд, опирайки пистолета в черепа на стареца. — Няма да ти казвам какъв е залогът. Всяка секунда, в която продължаваш да живееш, означава, че можеш да оживееш и една повече. Ще направиш това, което ти казвам. Ще натисна бутона — същия бутон, който ти натисна преди. Ти ще издадеш следната заповед. Кажи я правилно или никога нищо повече няма да можеш да изречеш. Нареди на този, който отговори: Изпратете човек от охраната на конферентната зала, този с полуавтоматичната пушка. Разбра ли?

Той натисна главата на Гидероне надолу към пулта и натисна бутона.

— Изпратете охраната на конферентната стая.

Думите бяха бързи, но страхът не беше доловим.

— Онзи, с полуавтоматичната пушка.

Скофийлд прекара лявата си ръка около врата на Гидероне и го повлече към завесите, после ги дръпна. През стъклото видя как в другия край на стаята един мъж приближи до войника. Войникът кимна, наведе оръжието си към пода и бързо тръгна през стаята към изхода.

— Пер ностро сирколо! — прошепна Брей.

Той стисна с всичка сила, ключът около гърлото на Гидероне се затвори, разчупвайки костите и хрущяла. Чу се изщракване, изпускане на дъха. Очите на стареца изскочиха от орбитите си, вратът му беше счупен. Пастирчето беше мъртво.

Скофийлд изтича през стаята до вратата, облягайки гръб на стената до рамката. Вратата се отвори; той първо видя наведеното оръжие, фигурата на охраната се появи секунда по-късно. Брей затвори вратата с ритник, като двете му ръце се вкопчиха напред към гърлото на мъжа.

Обезпокоеният дежурен сержант от районното отделение на Бойлстън стрийт погледна към слабата, официално облечена жена, чиято уста беше стисната, очите й — присвити в неодобрение. Той държеше плика в ръцете си.

— Окей, госпожо, вие го предадохте и то вече е у нас.

— Окей? Телефоните тази вечер са малко заети, окей? Ще го предам възможно най-скоро, окей?

— Не е окей, сержант… Витковски — каза жената, прочитайки името върху табелката на бюрото. — Гражданите на Бостън няма да си седят идилично, докато техните права биват нарушавани от разни криминални елементи. Ние ще се надигнем в едно оправдано насилие, а нашият вик не е останал незабелязан. Вие сте наблюдаван, сержант! Има такива, които разбират нашата болка и те ви изпитват. Бих ви посъветвала да не бъдете такъв кавалер…

— Окей, окей…

Сержантът разкъса плика и извади лист жълта хартия. Той я разгъна и прочете думите, напечатани с големи сини букви.

— Исус Христос на някакъв скапан сал — каза той тихо, очите му внезапно се разшириха от учудване. Той погледна към неодобряващата жена, като че ли я виждаше за първи път. Както я гледаше, посегна към едно копче на бюрото си; натисна го няколко пъти.

— Сержант, възмутена съм от вашето невежество!

На всички врати, които се виждаха в участъка, започнаха да святкат и угасват червени светлини; дълбоко отвътре прозвуча звукът на сирена, чийто звук отекна по стените на невидимите стаи и коридори. След секунди вратите започнаха да се отварят и да излизат мъже с шлемове на гърдите, бързо нахлузваха четирисантиметровите щитове от плат и стомана на гърдите си.

— Хванете я! — заповяда сержантът. — Сложете й белезници! Хвърлете я в оръжейната!

Няколко полицейски служители обградиха жената. Един участъков лейтенант излетя от офиса си.

— Какво, по дяволите, има, сержант?

— Погледнете това!

Лейтенантът прочете думите, написани върху жълтата хартия.