Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Брей се опита да издърпа възглавницата; руснакът не му позволи.

— Нет! — Талеников погледна Скофийлд; в очите му той прочете последната му молба. — Ако можех, нямаше да живея по този начин. Ти също. Направи това за мен, Беоулф. Ще го направя за теб.

Брей отвърна на погледа на руснака.

— Работихме заедно — каза той просто.

— Гордея се с това.

— Ние сме най-добрите. — Талеников се усмихна и вдигна ръка към бузата на Скофийлд. — Сега, приятелю, направи това, което аз бих направил за теб.

Брей кимна и се обърна към Антония; в очите й имаше сълзи. Той взе кибрита от ръката й, запали една клечка и я поднесе към възглавницата.

Пламъците плъзнаха нагоре. Руснакът се изви на място, прилепвайки огненото кълбо към гърдите си. И с рева на ранено животно, почувствало се внезапно свободно от челюстите на смъртоносния капан, Талеников се хвърли, втурвайки се в едно мъчително бягство, блъскайки се в стените и столовете, притискайки пламтящата възглавница и себе си към всичко, което докоснеше — и всичко, което докоснеше, пламваше. Двама от охраната се спуснаха надолу по стълбището, забелязвайки тримата; преди те или Скофийлд да могат да стрелят, пламтящият руснак се хвърли към тях, пренасяйки пламъците върху техните лица.

— Скорее 23 23 По-бързо (рус.). — Б.пр. — изхриптя Талеников. — Бягай, Беоулф!

Пистолетен откъс заглуши думите, бликнали откъм горящото тяло на Серпентината; той падна, повличайки и двамата от Матарезе със себе си надолу по стълбите.

Брей сграби ръката на Антония и побягнаха нагоре по каменния път, ограден от редиците черни тежки вериги. Те изтичаха до арката в стената, водеща към открития бетонен паркинг; откъм покрива на Ейпълтън хол шареха лъчовете на мощни прожектори; при прозорците имаше мъже с оръжие в ръцете.

Осмата експлозия се чу отдолу в основата на хълма, зарядът беше толкова мощен, че околната растителност се обви в пламъци. Мъжете при прозорците строшиха стъклата и започнаха да стрелят към танцуващата светлина. Скофийлд забеляза, че три от другите детонации бяха причинили малки пожари в храсталаците. Това бяха дарове, за които той беше благодарен; той и Талеников бяха прави. Последователност и пожар, пожар и последователност. И двете отвличаха вниманието, което можеше да спаси живота им. Нямаше никакви гаранции — никога — но имаше надежда.

Наетата кола беше паркирана до стената на около петдесет ярда вдясно от тях. Тя попадаше в сянка — една изолирана кола, която трябваше да остане там. Брей придърпа Тони към стената.

— Колата е там. Тя е моята. Това е нашият шанс.

— Но те ще стрелят по нас!

— Шансовете са по-добри, отколкото ако започнем да бягаме. Има патрули както долу, така и горе на хълма. Ако тръгнем пеш, те ще ни унищожат.

Изтичаха покрай стената. Деветият взрив озари небето на северозапад в основата на хълма. Изригнаха серии от автоматични оръжия и единични изстрели. Внезапно откъм разрастващия се пожар в Ейпълтън хол избухна огромна експлозия, отнасяща част от предната стена. От прозорците се разлетяха мъже; отломки от камък и стомана се понесоха в нощта. Половината от прожекторите изчезнаха. Скофийлд разбра. Седалището на Матарезе имаше своите арсенали; огънят беше открил един от тях.

— Да вървим! — извика той, избутвайки Антония към колата, насочвайки се към шофьорското място.

Около него бетонът започна да се троши; някъде от оставащата част на покрива някой с полуавтоматичен пистолет го беше забелязал. Брей приклекна до колата и видя източника на изстрелите; той вдигна оръжието си и задържа спусъка в един продължителен откос. Преди тялото да полети към земята, се чу писък. Той отвори вратата и се плъзна към волана.

— Няма ключ! — извика Тони. — Взели са ключа!

— Вземи — каза Скофийлд, подавайки й пушката, като се протегна към сенника от дясната страна на тавана. Изви го; един ключ падна в ръката му. Запали двигателя.

— Мини отзад — кресна той. Тя се подчини, премятайки се през седалката. — Изкарай пушката през левия прозорец и когато завия, натискай спусъка! Цели се високо и не спирай да стреляш; трябва да изстреляш всички куршуми, докато достигна първия завой, но си пази главата! Ще можеш ли да го направиш?

— Мога!

Брей зави на сто и осемдесет градуса и подкара бързо към паркинга. Антония направи това, което той й каза, бързите експлозии на автомата изпълниха колата. Те стигнаха до завоя на паркинга при първия склон на хълма.