— О, господи!
„На фашистките свине от Бостън, защитници на Мраморната булка.
Смърт за икономическите тирани! Смърт на Ейпълтън хол!
Докато свинете четат това, нашите бомби ще направят онова, което нашите молитви не могат. Нашите саможертвени бригади са разположени, за да убият всеки, който наруши праведния жертвен огън. Смърт на Ейпълтън хол!
Подписано: Армията на свободата и справедливостта от Третия свят.“
Лейтенантът издаде своите заповеди.
— Гидероне има охрана около цялото място; стигнете до къщата! После се обадете в Бруклин, кажете им какво става там долу. Подберете всички патрулни коли, които имаме в района на Ямайка Уей; изпратете ги там.
Офицерът спря, взирайки се в жълтия лист и изписаните сини букви върху него, после добави остро:
— По дяволите! Свържи ме с Централния щаб. Искам най-добрия им екип от отдела за борба с престъпността да бъде докаран до Ейпълтън хол.
Той тръгна обратно към кабинета си, спирайки за миг, за да изгледа с отвращение жената, която беше изблъскана към вратата. Ръцете й бяха извити встрани от двама мъже, облечени в ризници и с шлемове на главите.
— Армията на свободата и справедливостта от Третия свят! Скапани копелета! Заключете я! — изрева той.
Скофийлд завлече тялото на войника от охраната в стаята и го скри зад бюрото на Гидероне. Той изтича до мъртвото пастирче и за няколко мига се загледа в арогантното лице. Беше невъзможно да го убие отново и отново, след като вече го беше убил веднъж. Замъкна Гидероне в отдалечения ъгъл, хвърляйки тялото му върху купчината трупове. Тогава спря при трупа на Уинтроп, като му се прииска да беше имал възможност поне да се сбогуват.
Той вдигна полуавтоматичната пушка на охраната от пода и изтича до завесите. Разтвори ги и погледна часовника си. Оставаха петдесет секунди до началото на експлозиите. Провери оръжието в ръцете си; беше заредено. Погледна през стъклото в конферентната зала, забелязвайки нещо, което не беше забелязал преди, защото мъжът го нямаше там преди.
Сенаторът беше пристигнал. Всички погледи бяха впити в него, магнетичното му присъствие хипнотизираше цялата зала; леката грациозност, застаряващото, но все още красиво лице, отдаващо на всеки мъж внимание — макар и само за миг — казваше на този мъж, че той е важен. А всеки мъж беше прелъстен от суровата власт на властта; това беше следващият президент на САЩ и той беше един от тях .
За първи път през всички години, през които Скофийлд беше виждал това лице, той видя това, което една разрушена, алкохолизирана майка беше видяла; това беше маска. Блестящо прикрита, изкусно програмирана маска… и ум.
Дванадесет секунди.
Чу се пращене от статично напрежение в говорителя на бюрото. Някакъв глас изригна.
— Господин Гидероне, трябва да прекъснем! Обадиха ни се от Бостънската и от Бруклинската полиция! Съобщено е за въоръжена атака срещу Ейпълтън хол. Мъже, наричащи себе си Армия на свободата и справедливостта от Третия свят. Нямаме такава организация от нашия списък, сър. Патрулите ни са нащрек. Полицията иска всеки да остане…
Две секунди.
Съобщението беше предадено на конферентната зала. Мъжете скочиха от столовете си, събирайки книжата си. У тях надделяваше паниката: как можеше да бъде обяснено на полицията присъствието на тези мъже тук? Кой можеше да го обясни?
Една секунда!
Брей чу първата експлозия зад стените на Ейпълтън хол. Тя беше в далечината, далече долу на хълма, но не можеше да я сбърка. Последва звукът от скорострелните оръжия; стреляха към източника на първата експлозия.
Вътре в конферентната зала паниката се повиши. Консилиерите на Матарезе се залутаха, при изхода стоеше само един мъж от охраната с полуавтоматичната си пушка, насочена през арката. Внезапно Скофийлд разбра какво правеха тези влиятелни мъже: те хвърляха своите книжа и тефтерите, и картите в огъня в далечния край на стаята.
Сега беше моментът; мъжът от охраната щеше да бъде първият; просто първият.
Брей строши стъклото с цевта на автоматичното си оръжие и започна да стреля. Войникът от охраната се изви, когато куршумите го улучиха. Полуавтоматичната му пушка беше на бърз отстрел; мъртвият натиск върху спусъка накара пушката да започне да изригва лудо, потокът от тридесеткалиброви куршуми изригваше от цевта, стените, полилеите и мъжете се пръсваха, експлодираха, строполяваха се при тяхното докосване. Залата се изпълни със смъртни писъци и викове на ужас.
Читать дальше