Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Ще направя дори по-добре от това, господин офицер. Сама ще я предам. Аз съм дежурна до полунощ, така че просто ще оставя едно от момчетата тук и ще отида право там, лично. Аз наистина уважавам нещата, с които се занимавате. Броят на престъпленията достигна астрономически цифри в наше време; всички трябва да се борим с това, бих казала.

— Много сте любезна, мадам.

— Знаете ли, има много странни хора в сградата, в която живея. Много странни.

— Какъв е адресът ви? Ще изпратя патрулна кола да наблюдава по-отблизо от сега нататък.

— Защо… благодаря ви…

— Благодаря ви аз, мадам.

Беше девет и двадесет, когато той влезе във фоайето на „Риц Карлтън“. Беше карал до кея и обядва риба, времето му премина в мисли за това, което той и Тони щяха да направят след като минеше нощта. Къде щяха да отидат? Как щяха да живеят? Парите не представляваха проблем за него; Уинтроп беше му обещал реабилитиране, а шефът на „Консулски операции“, този, който се беше опитал да го убие, Даниел Конгдън, беше достатъчно щедър в пенсиите и другите допълнителни облаги, които щеше да получи, ако си държеше устата затворена. Беоулф Агейт щеше да изчезне от света; но къде щеше да отиде Брей Скофийлд? Ако Антония щеше да бъде с него, това нямаше значение.

— Има съобщение за вас, господин Викъри — каза администраторът, подавайки му малък плик.

— Благодаря — кимна Скофийлд, чудейки се дали под бялата риза на мъжа нямаше едно малко синьо кръгче, впито в плътта му.

Съобщението представляваше само един телефонен номер. Той го смачка с ръка и го пусна върху рецепцията.

— Нещо не е наред ли? — попита чиновникът.

Брей се усмихна.

— Кажи на този кучи син, че не се обаждам на телефонни номера. Само на имена.

Той остави телефона да иззвъни три пъти преди да го вдигне.

— Да?

— Вие сте арогантен човек, Беоулф.

Гласът беше жесток, по-жесток и от вятъра. Беше Пастирчето, Никълъс Гидероне.

— Значи съм бил прав — каза Скофийлд. — Мъжът долу не работи постоянно в „Риц Карлтън“. И когато се къпе, не може да измие едно малко синьо кръгче на гърдите си.

— Те го носят с изключителна гордост, сър. Те са изключителни мъже и жени, които са се отдали на нашата изключителна кауза.

— Къде ги намирате? Хора, които са готови да си теглят куршума или да глътнат цианид…

— Съвсем просто, в нашите компании. Има хора, желаещи да принесат крайна жертва за различни каузи от зората на началото. Това не означава, че винаги трябва да бъде на бойното поле или във военновременна конспирация, или дори в света на международния шпионаж. Има много каузи; няма нужда да ви казвам това.

— Такива като тях, фидаиз, Гидероне? Хасан ибн ал Сабах и неговите ескадрони с атентатори?

— Вие сте изучил падроне, както виждам.

— Доста отблизо.

— Има някои конкретно практически и философски сходства, няма да ги отрека. Тези мъже и жени имат всичко, което искат на тази земя, и когато я напуснат, техните семейства — съпруги, деца, съпрузи — ще имат повече дори от това, което им трябва. Това не е ли мечта? Сред петстотин компании компютрите могат да подберат шепа хора, желаещи и способни да сключат тази сделка. Едно просто продължение на мечтата, господин Скофийлд.

— Едно адски хубаво продължение.

— Не е така. Много повече наши служители умират от сърдечни удари, отколкото от насилие. Четете дневните бюлетини. Но аз съм сигурен, че това е само един от многото въпроси. Мога ли да изпратя кола за вас?

— Можете да не изпращате.

— Нямате причина да бъдете враждебно настроен.

— Не съм враждебно настроен, внимателен съм. В себе си аз съм един мошеник. Съставил съм си една схема и възнамерявам да я спазя. Ще дойда там точно в единадесет и тридесет. Вие ще говорите, аз ще слушам. Точно в дванадесет и петнадесет ще изляза заедно с момичето и руснака. Ще бъде подаден сигнал, ние ще се качим в колата и ще караме до главния портал. Точно тогава ще си получите рентгеновите снимки, а ние ще си заминем. Ако се появи и най-малкото отклонение, снимките ще изчезнат. И ще се появят някъде на друго място.

— Ние имаме правото да ги прегледаме — запротестира Гидероне. — За акуратност и спектроанализ; искаме да бъдем сигурни, че не са направени дубликати. Трябва да имаме време за това.

Пастирчето захапа; изпускането на този преглед беше слабостта, на която Гидероне съвсем естествено разчиташе. Огромната електронна желязна врата трябваше да бъде отворена и да остане отворена. Ако тя останеше затворена, нито войниците, нито взривните устройства нямаше да могат да предотвратят някой да стреля по колата. Брей се поколеба.