Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Щеше да има малки пропуски в механиката на размяната, една очевидна слабост, на която врагът щеше да заложи; но тя щеше да бъде пресметната, нямаше да бъде никаква слабост. Матарезе щяха да бъдат принудени да извършат размяната. Едно корсиканско момиче и един офицер от КГБ за рентгенови снимки, които неоспоримо доказваха, че мъжът в Сената — тръгнал към президентството, не беше Джошуа Ейпълтън Четвърти — легендата от Корея, вълшебният политик, а човек, за когото се знаеше, че е погребан през хиляда деветстотин петдесет и четвърта година в швейцарското село Кол дю Пилон.

Той подкара към пристанището на Салем, привлечен както винаги, през целия си живот, към водата, без да е точно сигурен какво търсеше, докато не го видеше. Табела във формата на щит, поставена в градината на малкия хотел. Удобни апартаменти. Звучеше добре. Стаи с хладилник и приспособления за готвене. Нямаше да представлява чужденец, хранещ се в ресторанти; сега не беше туристическият сезон в Салем.

Паркира колата на паркинга, застлан с бял чакъл и ограден с бяла, подвижна ограда, сивите води на пристанището бяха от другата страна на пътя. Внесе дипломатическото си куфарче и пътната си чанта, регистрира се под някакво безобидно име и помоли за апартамент.

— С кредитна карта ли ще платите, сър? — попита младата жена зад рецепцията.

— Простете, не ви разбрах?

— Не сте посочили как ще платите. Ако е с кредитна карта, политиката ни е да я прекараме през машината.

— Разбирам. Не, всъщност аз съм един от онези странни хора, които използват истински пари. Сам борец срещу пластмасовите пари. Защо да не ви платя за една седмица напред, съмнявам се дали ще остана по-дълго. — Той й подаде парите. — Предполагам, че наблизо има бакалница.

— Да, сър. Малко по-нагоре по улицата.

— А други магазини? Трябва да си купя някои неща.

— Шопинг центърът се намира на около десет пресечки на запад. Сигурна съм, че там ще намерите всичко, от което имате нужда.

Брей се надяваше да е така; разчиташе на това.

Беше отведен до апартамента си, което всъщност представляваше една голяма стая със сгъваемо легло и параван, който прикриваше малката печка, на която не можеше да се сготви повече от едно ястие, и хладилник. Но стаята имаше изглед към пристанището. Това беше чудесно. Отвори дипломатическия си куфар, извади снимката, която беше свалил от стената на гробницата на госпожа Ейпълтън в чест на сина й, и се вгледа в нея. Двама млади мъже, високи, мускулести, които не можеха да бъдат сбъркани, но си приличаха достатъчно, за да може един непознат хирург някъде в Швейцария да размени лицата им. Един млад американски лекар беше принуден с пари да подпише медицинско свидетелство за уволнение, а после за сигурност беше убит. Една майка, доказана алкохоличка, беше държана на разстояние, но с която се парадираше, когато беше удобно и полезно да се постъпи така. Кой можеше да познава един син по-добре от майката? Кой в Америка щеше да спори с компрометиралата се госпожа Джошуа Ейпълтън Трети?

Скофийлд седна и към седемнадесетте страници от неговата сметка с подробностите добави още една. Лекари: Натаниъл Крофърд и Томас Белфорд. Един швейцарски лекар, изваден от паметта на компютъра; млад специалист по пластична хирургия, починал внезапно от мозъчен кръвоизлив. Три сестри, удавили се в Марбъл Хед. Гщаад — един ковчег в Кол дю Пилон; рентгенови снимки — един пакет от Бостън, един от Вашингтон, два от Мейн стрийт, Андовър, Масачузетс. Двама различни мъже, слети в един, а това беше лъжа. Един мошеник щеше да стане президент на САЩ.

Брей спря да пише и отиде към прозореца, който гледаше към неподвижните, студени води на пристанището на Салем. Сега дилемата беше по-ясна отпреди: те бяха проследили Матарезе от неговите корени в Корсика през федерацията от мултинационални корпорации, които обгръщаха целия свят; знаеха, че те финансират тероризма по света, насърчаваха хаоса, който идваше като резултат от атентати, убийства по улиците и взривяване на самолети в небето. Те разбираха всичко това, но не знаеха защо.

Защо?

Причината трябваше да почака. Нищо нямаше значение, освен измамата, каквато представляваше сенаторът Джошуа Ейпълтън Четвърти. Защото успееше ли синът на пастирчето да стане президент, Белият дом щеше да принадлежи на Матарезе.

Каква по-добра резиденция за един консилиере…

Продължавай да дишаш, мой стар враг.

Тони, любов моя. Бъди жива! Пази съзнанието си!