Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Скофийлд отиде до куфара си на масата, отвори едно от джобчетата и извади бръснач с едно острие, който беше вмъкнат в кожата. После взе двата картонени листа със забодените върху тях рентгенови снимки на двамата студенти от Андовър, направени преди 35 години, и ги постави на масата, една върху друга. Имаше четири реда негативи, всеки с по четири пози, общо шестнадесет на всеки лист. В горните леви ъгли на всяка от позите имаше малко червено етикетче, което указваше имената на пациентите и датите, когато бяха направени рентгеновите снимки. Той внимателно провери дали ръбовете на листите съвпадат; те съвпадаха. После с помощта на хартиения плик натисна горните листа между първия и втория ред рентгенови снимки, извади бръснача и започна да реже така, че острието да минава и през двата листа със снимки. Горният ред се отдели, две парчета с по четири рентгенови негатива.

Имената на пациентите с датите на правенето на снимките, напечатани върху малките червени етикетчета преди повече от тридесет и пет години, бяха останали по двете части; най-простият химически анализ щеше да докаже тяхната автентичност.

Брей се съмняваше дали такъв анализ ще бъде направен на новите етикети, които щеше да купи и да залепи на оставащите два листа с по дванадесет снимки; то щеше да бъде само загуба на време. Снимките щяха да бъдат сравнени с новите снимки от човека, който наричаше себе си Джошуа Ейпълтън Четвърти. Джулиън Гидероне. Това беше единственото доказателство, от което Матарезе имаха нужда.

Той взе двете ленти и по-големите листа с негативите, коленичи и внимателно заглади ръбовете на филма върху мокета. След пет минути всички ръбове бяха гладки, достатъчно големи, за да съвпаднат с ръбовете на оригиналите.

Той стана и върна всичко обратно в дипломатическия си куфар. Беше време да се връща в Андовър, да задейства плана си.

— Господин Викъри, нещо не е наред ли? — попита зъболекарят, излизайки от офиса си, все още забързан, а трима следобедни пациенти, четящи списанията си, погледнаха към него, леко раздразнени.

— Страхувам се, че забравих нещо. Може ли да поговорим за секунда?

— Влезте вътре — каза зъболекарят, побутвайки Скофийлд към малкия работен кабинет, на рафтовете на който имаше снимки на зъби, поставени на подвижни закачалки. Той запали цигара от пакета върху рафта.

— Няма да скрия нищо, като ви кажа, че това беше един ужасен ден. Какво има?

— Законите, всъщност.

Брей се усмихна, отвори дипломатическия си куфар и извади двата плика.

— HR 7485.

— Какво, по дяволите, е това?

— Едно ново правило в Конгреса, част от морала след Уотъргейт. Когато държавен служител взема собственост от какъвто и да е източник, с каквато и да е цел, трябва да има пълно описание на въпросната собственост, подписано от предоставилия я.

— О, господи…

— Съжалявам, докторе. Сенаторът е голям педант по отношение на тези неща. — Скофийлд извади рентгеновите снимки от пликовете. — Ако прегледате отново това, можете да повикате сестрата и да й дадете описанието. Тя ще може да напечата документа на някоя ваша бланка и аз просто ще изчезна оттук.

— Бих направил всичко за следващия президент на САЩ — каза зъболекарят, вземайки скъсените листи с рентгенови снимки и отправяйки се към телефона. — Кажете на Ейпълтън да намали данъците ни.

Той натисна бутона на апарата за вътрешна връзка.

— Моля те, вземи си тефтера.

— Имате ли нещо против? — Брей извади цигарите си.

— Да не сте луд? Ракът обича да има компания.

Сестрата влезе през вратата с молив и някакъв бележник в ръка.

— Как да започна? — попита лекарят, поглеждайки Скофийлд.

— Достатъчно е да напишете „На вниманието на заинтересованите“.

— Окей. — Зъболекарят погледна към сестрата. — Опазваме честността на правителството.

Той включи сканиращата лампа и вдигна двата листа с рентгеновите снимки пред стъклото.

— На вниманието на заинтересованите. Господин…

Лекарят спря, отново поглеждайки Брей.

— Какво е първото ви име?

— Достатъчно е да напишете Б. А.

— „Господин Б. А. Викъри от офиса на сенатор Ейпълтън във Вашингтон поиска и получи от мен два пакета с рентгенови снимки от единадесети ноември 1943 година за пациентите, идентифицирани като Джошуа Ейпълтън и… Джулиън Гидероне.“

Зъболекарят спря.

— Нещо друго?

— Едно описание, докторе. Точно това изисква HR 7485.

Зъболекарят въздъхна, цигарата увисна на устните му.