Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Ама това е кофти!

— Защо? — притесни се Скофийлд.

— Ами как да посветя тогава първия си учебник на вас?

Брей се усмихна.

— Ще измислиш нещо — каза той, излизайки от сепарето. — Предстои ми един час път и още няколко да поспя.

— Дръж се, човече!

— Благодаря, професоре!

Скофийлд чакаше пред зъболекарския кабинет на Мейн стрийт в Андовър, Масачузетс. Името на зъболекаря му беше предадено — с радост, дори с ентусиазъм — от медицинския офис на академията в Андовър. Всичко беше възможно за прочутия и щедър гений на Андовър, а естествено, и за адютанта на сенатора. Разбира се, зъболекарят не беше същият човек, който беше обслужвал сенатора Ейпълтън в студентските му години; практиката беше поета от някакъв племенник преди много години, но нямаше съмнение, че настоящият доктор щеше да му сътрудничи. От медицинския офис щяха да му се обадят и да му кажат, че адютантът на сенатора отива при него.

Брей разчиташе на една психология също толкова стара, колкото и професията на зъболекаря. Двама младежи, които бяха близки приятели и бяха учили заедно в началното училище, сигурно имаха подобен начин на живот; може би дори ходеха при един и същ зъболекар.

Да, и двете момчета бяха ходили при един и същ човек в Андовър.

Зъболекарят излезе от вратата, която водеше към склада; на върха на носа му бяха кацнали половинки очила. В ръката си държеше два картонени листа, на всеки от който имаше забодени малки негативи. Рентгенови снимки на двама студенти от Андовър, направени преди повече от тридесет години.

— Заповядайте, господин Викъри — каза зъболекарят, подавайки му рентгеновите снимки. — По дяволите, ще забележите ли примитивния начин, по който са използвали тези неща. Един ден ще трябва да изчистя всички тези боклуци там, но кой знае… Миналата година трябваше да идентифицирам един стар пациент на чичо ми, който беше изгорял при онзи пожар в Боксфърд.

— Благодаря ви много — каза Скофийлд, приемайки рентгеновите снимки. — Между другото, докторе, знам, че сте претоварен с работа, но се питам дали ще имате нещо против още една малка услуга? Тук имам две нови снимки на двамата мъже и трябва да ги съпоставя с тези, които ни давате. Разбира се, мога да наема някой да го направи, но ако разполагате с минутка…

— Разбира се. Дори няма да ни трябва цяла минута. Дайте ми ги.

Брей извади двата пакета с рентгенови снимки от пликовете. Едните бяха откраднати от болницата Масачузетс Дженеръл, другите бяха получени от Вашингтон. Върху имената беше залепил бяло тиксо. Той ги подаде на зъболекаря, който ги поднесе към лампата и ги разгледа последователно.

— Ето — каза той, държейки съвпадащите си рентгенови снимки поотделно във всяка ръка.

Скофийлд постави двата пакета в различни пликове.

— Още веднъж ви благодаря, докторе.

— Винаги съм на разположение.

Зъболекарят бързо се върна в офиса си. Явно беше претоварен от работа човек.

Брей седна на предната седалка в колата си, дишането му беше ускорено, по челото му беше избила пот. Отвори пликовете и извади снимките.

Отлепи лентичките, които покриваха имената.

Беше прав. Странният фрагмент без съмнение си дойде на мястото. Доказателството беше в ръката му.

Мъжът, който седеше в Сената, мъжът, който без съмнение щеше да бъде президент на САЩ, не беше Джошуа Ейпълтън Четвърти.

Това беше Джулиън Гидероне, син на Пастирчето.

Скофийлд подкара на югоизток към Салем. Сега нямаше смисъл да отлага, предишните схеми трябваше да бъдат отхвърлени. Можеше да спечели много, ако се движеше колкото се може по-бързо, ако, разбира се, всеки ход беше правилен ход, всяко решение — правилно решение. Той имаше своето оръжие и своята атомна бомба — своята сметка с подробностите и рентгеновите снимки. Сега въпросът беше да насочи точно оръжията си, да ги използва не само да премахне съществуването на Матарезе, но първо — и над всичко първо — да открие Антония и да ги принуди да ги освободят. И Талеников, ако все още беше жив.

Което означаваше, че трябваше да създаде своя собствена измама. Всички измами се основаваха на илюзията, а илюзията, която той трябваше да пробута, беше, че Беоулф Агейт можеше да бъде заловен, оръдията и бомбата му да бъдат обезвредени, да бъде спряна неговата атака, самият той да бъде унищожен. За да постигне това, трябваше да избере първоначална силна позиция, след която да последва проява на слабост.

Стратегията с вземането на заложник повече не му вършеше работа; той нямаше да може и да се приближи до Ейпълтън. Пастирчето нямаше да му позволи; цената на мястото в Белия дом беше твърде висока, за да бъде проиграна лесно. Без човека нямаше никаква цена. Така че силната му позиция лежеше върху рентгеновите снимки. Беше наложително да се основава на факта, че съществува само по едно копие от рентгеновите снимки; че не е възможно съществуването на дубликати. Спектроанализът щеше да разкрие подобна обработка, а Беоулф Агейт не беше глупак; той очакваше да бъде направен такъв анализ. Той искаше момичето, искаше руснака; рентгеновите снимки щяха да бъдат заменени за тях.