Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Това, което те моля да направиш, е съвсем законно — дори морално, ако искаш — нещо, за което бих могъл да помоля всеки. Аз не съм лъжец.

Студентът погледна Брей в очите.

— Дори и да сте, сте адски убедителен. А и си имате проблеми, разбрах това. Какво желаете?

— Една рентгенова снимка на устата на Джошуа Ейпълтън.

— На устата? На неговата уста?

— Имал е сериозни наранявания по главата. Дузина счупвания е трябвало да бъдат оправяни. Би трябвало да има много работа за зъболекарите. Можеш ли да го направиш?

Младежът кимна.

— Така мисля.

— Още нещо. Знам, че ще ти прозвучи… оскърбително, но запомни думите ми, в това няма нищо оскърбително. Колко получаваш на месец тук?

— Средно осемдесет-деветдесет на седмица. Около триста и петдесет месечно. Не е толкова лошо за един студент. Някои от момчетата печелят и по-малко. Разбира се, получавам храна и квартира. Защо?

— Да предположим, че ти платя десет хиляди долара, за да хванеш самолета за Вашингтон и да ми донесеш друга рентгенова снимка. Просто един плик с рентгенова снимка в него.

Чернокожият потри късата си брада, погледът му беше прикован върху Скофийлд, като че ли наблюдаваше някакъв ненормален.

— Да предположим? Бих казал „ще го направя за теб“. Десет хиляди долара ?

— Тогава ще имаш повече време за тази дертиарна кинетика?

— И няма нищо незаконно? Всичко е точно, имам предвид наистина точно?

— За да се счита поне малко незаконно, трябва да знаеш някои неща, които обаче никой няма да ти каже. Всичко е точно.

— Аз съм само един куриер. Отлитам до Вашингтон и донасям обратно един плик… с някаква рентгенова снимка в него.

— Може би няколко малки снимки. Това е всичко.

— И откъде трябва да са те?

— От устата на Джошуа Ейпълтън.

Беше един и половина следобед, когато Брей стигна до библиотеката на Бостън стрийт. Новият му приятел Амос Лафолет щеше да се качи на самолета в два часа и да се върне от Вашингтон с полета от осем вечерта. Скофийлд щеше да го посрещне на летището.

Получаването на рентгеновите снимки нямаше да бъде трудно. Всеки, който познаваше бюрокрацията във Вашингтон, можеше да ги получи. Брей се обади на две места; първо в административния офис на Конгреса, а после и на въпросния зъболекар. Първото обаждане беше от името на разтревожения адютант на добре познатия народен избраник, който заболял от абсцес на зъба. Дали беше възможно администраторът да даде на този адютант името на зъболекаря на сенатор Ейпълтън? Сенаторът беше споменавал за добрата работа на служителя. Администраторът поласкан му даде името на зъболекаря.

Телефонното обаждане до зъболекаря беше една рутинна проверка от генералния счетоводен офис, съвсем бюрократична процедура, без кой знае какво значение, която щеше да бъде забравена на следващия ден. Генералният счетоводен офис събираше информация за извършените на сенаторите зъболекарски услуги, а някакъв идиот от Кей стрийт се натъкнал на някакви рентгенови снимки. Дали щеше да представлява някакво затруднение, ако някой от администраторите извади снимките на Ейпълтън и ги остави на главното гише, за да бъдат взети от куриера на генералния счетоводен офис. Щяха да бъдат върнати след двадесет и четири часа.

Вашингтон работеше с пълна пара. Просто нямаше достатъчно време за работата, която трябваше да бъде свършена, и генералният счетоводен офис правеше своите проверки, като нарушаваше процедурата. Те бяха досадници и се бяха заровили в досадни неща, но въпреки това исканията им биваха изпълнявани. Рентгеновите снимки на Ейпълтън щяха да бъдат оставени на гишето.

Скофийлд прегледа указателя на библиотеката, взе асансьора за втория етаж и тръгна по коридора към „Отдел журналистика — съвременни и минали публикации. Микрофилми“. Той отиде до гишето в отдалечения край на стаята и заговори чиновника зад него.

— Март и април, хиляда деветстотин петдесет и четвърта година, моля. „Глоуб“ или „Екзаминър“, който от тях имате на разположение.

Дадоха му осем кутийки с филми и го упътиха към мястото, където можеше да ги разгледа. Той го намери, седна и постави първата ролка.

До март хиляда деветстотин петдесет и четвърта година бюлетините, отчитащи състоянието на Джошуа Ейпълтън, капитан Джош, бяха помествани на задните страници. Той беше лежал повече от двадесет седмици до тогава, но все още не беше пренебрегван. Прочутото бдение беше описано с подробности. Брей прочете имената на някои от интервюираните; до следващия ден щеше да знае дали ще има смисъл да се свързва с тях или не.