Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

„21 март 1954 година

Млад лекар умира. Мозъчен кръвоизлив“

Кратката история беше описана на шестнадесета страница. Не се споменаваше, че хирургът се е грижил за Джошуа Ейпълтън.

„26 март 1954 година

Три сестри от Масачузетс Дженеръл загиват при инцидент с корабче“

Историята беше отразена в долния ляв ъгъл на предната страница, но отново не се споменаваше за Джошуа Ейпълтън. А и наистина щеше да бъде странно, ако беше споменато; и трите е трябвало да бъдат на трисменен осемчасов график. Ако и трите са били в Марбъл Хед, тогава кой е бил на дежурство при Ейпълтън?

„10 април 1954

Трагедия в Гщаад, при която умира жител на Бостън по време на ски“

Откри го.

Беше — естествено — на предната страница, заглавието се набиваше в очи, а пасажът беше така написан, че да предизвика съчувствие, но в същото време и да отрази трагичната смърт на младежа. Скофийлд прочете историята, сигурен, че ще му подскаже някои конкретни неща.

Така и беше.

„Поради силната привързаност на жертвата към Алпите — и за да спести на семейството и приятелите по-нататъшна болка — семейството е обявило, че погребението ще стане в Швейцария, в селцето Кол дю Пилон.“

Брей се чудеше кой ли е бил в онзи ковчег в Кол дю Пилон. И дали не е бил просто празен?

Той се върна в евтиния хотел, събра нещата си и взе такси до паркинга на Пруденшъл сентръл, вход А. Карайки наетата кола, излезе от Бостън по Ямайка Уей и продължи към Бруклин. Намери Ейпълтън хил, премина покрай портите на Ейпълтън хол, поглъщайки всеки детайл, който малкият период от време можеше да му позволи.

Огромното имение се беше разпростряло като крепост по склоновете на хълма, висока каменна стена обграждаше вътрешните сгради, високите покриви създаваха илюзията за парапети, гледани над отдалечената стена. Пътят зад главната порта се виеше нагоре по хълма край огромните тухлени къщи, обвити с бръшлян, в които се вместваха не по-малко от осем до десет апартамента; пред огромния паркинг долу имаше пет самостоятелни гаража.

Той обиколи хълма. Триметровата ограда от ковано желязо беше непрекъсната; на всеки неколкостотин метра имаше малки будки, вкопани в хълма като миниатюрни бункери, а в някои от тях той видя униформени хора, стоящи прави или седящи, пушещи цигари или говорещи по телефона.

Това беше седалището на Матарезе. Домът на Пастирчето.

В девет и тридесет той подкара към летище Лоугън. Беше казал на Амос Дафолет да слезе от самолета и да тръгне право към слабо осветения бар, точно срещу главния вестникарски павилион. Сепаретата бяха толкова мрачни, че беше почти невъзможно да се различи нечие лице на по-голямо разстояние от два метра, единствената светлина, която идваше, беше от отраженията от огромния телефонен екран на стената.

Брей се отпусна на черното пластмасово сепаре, нагаждайки очите си към мрака. За миг се сети за едно друго сепаре, в един друг слабо осветен бар и за един друг мъж. Лондон, хотел „Конът“, Роджър Саймъндс. Той прогони спомените от съзнанието си. Те щяха да му пречат. Не можеше да си позволи да се справя с препятствия точно сега.

Видя как студентът премина през входа на бара. Скофийлд леко се изправи; Амос го видя и се приближи към него. В ръката му имаше някакъв бежов плик и Брей почувства бързото затопляне в гърдите си.

— Явно всичко е минало добре — каза той.

— Трябваше да се разпиша за него.

— Какво?

На Брей му прилоша; беше толкова малко нещо, очевидно нещо, а той не беше се сетил.

— Успокойте се. Неслучайно съм израснал на 135 улица и Ленъкс авеню.

— Какво име използва? — попита Скофийлд, пулсът му намаля.

— P. М. Никсън. Администраторката беше много готина. Благодари ми.

— Ти ще стигнеш далеч, Амос.

— Това и възнамерявам да направя.

— Надявам се, че това ще ти помогне.

Брей му подаде един плик над масата.

Студентът го задържа между пръстите си.

— Хей, човече, знаете ли, наистина няма нужда да правите това.

— Разбира се, че трябва. Имахме споразумение.

— Знам, но ми се струва, че доста сте се поизпотили за много хора, които не познавате.

— И за много, които познавам много добре. Парите са просто така. Използвай ги.

Брей отвори дипломатическия си куфар и пусна плика с рентгеновите снимки — точно върху папката, съдържаща медицинския картон на Джошуа Ейпълтън с рентгеновите снимки отпреди двадесет и пет години.

— Запомни, никога не си ме срещал, не знаеш името ми и никога не си ходил във Вашингтон. Ако изобщо те попитат, ти просто си избрал няколко забравени имена на компютъра за човек, който не ти се е идентифицирал. Моля те. Запомни това!