Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Не, няма — съгласи се Брей. — Искам още веднъж да подчертая поверителната страна на идването ми тук. Сенаторът не желае да има никаква публичност относно неговия малък жест… — Скофийлд спря и се усмихна на жената. — А що се отнася досега, вие сте единственият човек в Бостън, който знае.

— О, не се тревожете за това. Както ние обичаме да казваме, когато бяхме деца, устните ми са запечатани. И аз наистина ще бъда поласкана да получа нота от сенатор Ейпълтън с неговия подпис и всичко останало имам предвид. — Жената спря и потупа по шкафа. — Ето ги — каза тя, отваряйки чекмеджето. — Сега, спомних си, всичко това са имената на докторите — хирурзи, анестезиолози, консултанти, записани от администраторите на етажа и от главната регистратура; посочени са също така и сестрите и графикът за използване на оборудването. Няма никакви психиатрични оценки или информация, отнасяща се до някаква болест; те могат да бъдат получени само пряко от лекуващия лекар. Но вие, както разбирам, не се интересувате от това; ще си помислите, че говоря на някой от онези проклети застрахователни агенти. — Тя му подаде картона. — В края на коридора има маса. Когато свършите, просто оставете папката на бюрото ми.

— Добре — каза Брей. — Ще я върна; няма смисъл да ви притеснявам. Благодаря ви отново.

Скофийлд започна бързо да чете, за да получи обща представа. От медицинска гледна точка повечето неща, които прегледа, бяха непонятни, но изводът беше неизбежен. Джошуа Ейпълтън е бил по-близко до смъртта, отколкото до живота, когато линейката го е докарала в болницата след катастрофата. Разкъсванията, контузиите, конвулсиите, фрактурите, заедно с живите рани по главата и врата рисуваха кървавата картина на увреденото човешко лице и тяло. Имаше списък на препаратите и серумите, използвани, за да удължат живота, подробни описания на използваното сложно оборудване, предназначено да спре влошаването на положението. И в крайна сметка, седмици по-късно, обратният процес е започнал да настъпва. Невероятно по-сложната машина, каквато представляваше човешкото тяло, беше започнала да се лекува сама.

Брей прочете имената на лекарите и сестрите, изброени в схемата на офиса по регистрацията. Двама хирурзи, един специалист по кожни рани и един въртящ се екип от осем сестри се появяваха непрекъснато по време на първите седмици, после внезапно техните имена вече не присъстваха, заменени от двама различни лекари и три частни сестри, работещи на осемчасови смени.

Той имаше това, което му трябваше. Общо петнадесет имена, пет отначало и после още. Щеше да се концентрира на последните двама лекари и на трите сестри; първите имена бяха отстранени през въпросното време.

Той остави папката и отиде при гишето на чиновничката.

— Готово — каза, после добави, като че ли току-що му беше хрумнало. — Да речем, че можете да ми направите — на сенатора — още една услуга, ако желаете.

— Мога, разбира се.

— Тук имам имената, но имам нужда от малко осъвременяване на информацията. В края на краищата това се е случило преди двадесет и пет години. Някои от тях може би вече не работят тук. Ще ми помогнете, ако ми дадете някои техни адреси.

— Не мога аз да ви помогна — каза чиновничката, посягайки към телефона на бюрото си. — Но мога да ви изпратя горе. Това е територия за пациенти; те притежават записки за персонала. Копелетата са късметлии, те са компютризирани.

— Все още продължавам да съм загрижен относно запазването на всичко в тайна.

— Хей, не се тревожете, имате думата на Пег Фланаган. Приятелката ми ръководи това място.

Скофийлд седна до един брадясал чернокож студент пред компютърната клавиатура. Младежът беше помолен да помогне от приятелката на Пег Фланаган. Той беше ядосан от това, че новата му задача в офиса му беше наложила да изостави за малко учебниците.

— Съжалявам, че ви притеснявам — каза Брей, като се опитваше да спечели симпатиите му.

— Няма нищо, човече — отвърна студентът, блъскайки по клавишите. — Само дето утре имам изпит, пък даже и пикливите мравки могат да работят с този варварски хардуер.

— По какво е изпитът ти?

— Дертиарна кинетика.

Скофийлд погледна студента.

— Някой някога ми беше споменавал думата дертиарна , когато бях в училище.

— Ти сигурно си ходил в Харвард, човече. Това е било по турско време. Аз съм в техническия.

Брей се радваше, че старият студентски дух беше все още жив в Кеймбридж.

— Какво имаш? — попита той, оглеждайки екрана над клавиатурата. Чернокожият беше набрал номера на първия доктор.