Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Добре, добре. Ще дойда до МИ-6 — излъга Брей.

— Ще бъдеш ескортиран . Остани в стаята си.

— Забрави за стаята, Роджър — каза Скофийлд, търсейки отчаяно думи, които да подхождат на настъпилата криза. — Трябва да те видя, но не в МИ-6.

— Мисля, че ме чу!

— Постави охрана на вратите, можеш да спреш проклетите асансьори, можеш да направиш каквото искаш, но аз трябва да те видя тук. Ще изляза от тази стая и ще сляза долу в бара до най-тъмното сепаре, което мога да открия. Ще се срещнем там.

— Повтарям…

— Повтаряй каквото си искаш, но ако не дойдеш тук и не ме изслушаш, ще има и други атентати — те са такива, Роджър! Атентати. И те няма да се спрат пред външния министър, нито пред държавния секретар… или президента, или министър-председателя.

— О, господи — прошепна Саймъндс.

— Това е, което не можех да ти кажа снощи. Това е причината, която ти търсеше, когато разговаряхме снощи. Но няма да допусна това да бъде документирано, не мога да работя под заплаха, под угроза от наказание. А това би трябвало да ти говори достатъчно. Ела тук, Роджър. — Брей затвори очи, дъхът му спря; моментът беше сега или никога.

— Ще бъда там след десет минути — каза Саймъндс, гласът му беше прегракнал.

Скофийлд затвори телефона, поглеждайки първо към Антония, после към Талеников.

— Той тръгна насам.

— Но той ще те арестува! — възкликна руснакът.

— Не мисля така. Познава ме достатъчно добре, за да знае, че няма да бъда разпитван, ако аз не искам това. А и не иска всичко останало да се стовари върху неговата глава. — Брей пресече стаята до стола, където беше хвърлил шлифера и пътната си чанта. — Сигурен съм за едно нещо. Ще се срещнем долу и той ще ми даде един шанс. Ако приеме, ще се върна до един час. Ако не приеме… ще го убия.

Скофийлд отвори ципа на чантата си, бръкна в нея и извади един дълъг ловджийски нож, втъкнат в калъф. Етикетчето от Хародс беше все още на него. Той погледна към Тони, очите й му подсказаха, че тя разбираше. Както необходимостта, така и омразата към нея.

Саймъндс седна срещу Брей в сепарето на бара в „Конът“. Дори оскъдното осветление не можеше да прикрие бледността на лицето на англичанина; той беше човек, принуден да взема такива изключителни решения, само при мисълта за които можеше да се разболее. Да бъде физически болен и умствено изтощен.

Те разговаряха в продължение на четиридесет минути. Скофийлд, както беше планирал, му каза част от истината — много по-голяма част, отколкото му се искаше — но това беше необходимо. Сега му предстоеше да отправи последната си молба към Роджър. И двамата мъже знаеха това. Саймъндс усещаше ужасната тежест на своето решение; личеше си от погледа му. Брей чувстваше ножа на своя колан; отвращаващата го решимост да го използва, ако се наложеше, му пречеше да диша.

— Ние не знаем доколко мащабно е всичко това, или колко хора от различните правителства са включени, но знаем, че се финансира от огромни корпорации — обясни Скофийлд. — Това, което се случи тази вечер на Белгрейвия скуеър, може да бъде сравнено с това, което се случи с Антъни Блекбърн в Ню Йорк, с физика Юриевич в Русия. Ние приближаваме, имаме имена, тайни съюзи, имаме информация, че службите на разузнаването във Вашингтон, Москва и Бон са били манипулирани, но нямаме доказателства; ще ги получим, но ги нямаме сега. Ако ме арестуваш, никога няма да ги имаме. Изключено е срещу мен да бъде заведено дело; няма нужда да ти обяснявам какво означава това. Ще бъда екзекутиран в първия… възможен момент. Поради друга причина, от други хора, но резултатът ще бъде същият. Дай ми време , Роджър.

— А ти какво ще ми дадеш?

— Какво повече искаш?

— Тези имена, съюзите.

— Те са без значение сега, дори по-лошо. Ако сега бъдат документирани, ще се скрият в още по-дълбока нелегалност, отрязвайки всички следи, или убийствата, тероризмът ще се увеличат. Ще има серия от кървави бани… и ти ще бъдеш мъртъв.

— Това е моето условие. Имената, съюзите. Или ти няма да излезеш оттук.

Брей погледна мъжа от МИ-6.

— Ще ме спреш ли, Роджър? Имам предвид тук, сега, в този момент, ще го направиш ли? Можеш ли да го направиш?

— Може би не. Но онези двамата, ей там, ще го направят. — Саймъндс кимна вляво от себе си.

Скофийлд погледна натам. От другата страна на помещението, на една маса в центъра на бара седяха двама британски агенти, единият от тях беше червенокосият набит мъж, с когото беше говорил миналата вечер на осветената игрална площадка в Гилфорд. В погледа му сега нямаше съчувствие, само враждебност.