Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Скофийлд докосна бузата на Антония. Тя хвана ръката му леко, поднасяйки я към устните си, усмихвайки се, прегръщайки го с очи.

— Как е главата — попита Брей.

— Болката премина в замайване — каза тя. — Добре съм, наистина.

Скофийлд освободи ръката й и отиде до стаята, където Талеников се беше навел над една маса, разучавайки някаква пътна карта. Без да го бяха обсъдили предварително, и двамата мъже бяха облечени почти еднакво за своята работа. Пуловери и панталони от тъмна материя, здраво пристегнати на раменете им кобури с черни кожени каишки, преметнати през гърдите им; обувките им също бяха тъмни на цвят, но леки, дебелите гумени подметки бяха нарязани с ножове, за да станат груби отдолу.

Талеников погледна нагоре, когато Брей приближи масата.

— От Грейт Дънмоу ще се насочим на изток към Когшел по пътя ни към Нейланд. Между другото, там има едно летище, което отдава под наем малки реактивни самолети на юг от Хейдли. След няколко дена такова летище може да ни бъде потребно.

— Може би си прав.

— Освен това — допълни мъжът от КГБ с явна неохота, — този маршрут минава през река Блек уотър; горите в тази зона са доста гъсти. Те ще са добро място да изхвърлим нашия багаж.

— Мъртвецът все още си няма име — каза Скофийлд. — Отдай му заслуженото. Той е Роджър Саймъндс, един честен мъж, а аз мразя този шибан свят.

— С риск да ме сметнеш за глупак, може ли да си представя — прости ми — да предложа — че това, което ще направиш довечера, ще бъде от полза за този тъжен свят, с който ние и двамата се поругахме в продължение на доста дълго време.

— Предпочитам нито да си представяш, нито да предлагаш нещо. — Брей погледна часовника си. — Той ще се обади скоро. Когато това стане, Тони ще слезе във фоайето и ще плати сметката на господин Едмънтън — това съм аз. Тя ще се върне с един стюард, който ще смъкне чантите и куфарите ни долу в колата, която наехме на името на Едмънтън, и ще отиде право в Колчестър. Тя ще ни чака в един ресторант, наречен „Бонърс“, до единадесет и тридесет. Ако има някаква промяна в плана или ако имаме нужда от нея, ще й се обадим там. Ако не се чуем, тя ще отиде до Нейланд, до Дабъл Краун Ин, където има стая, запазена на името на Викъри.

Талеников стана от масата.

— Моят куфар не трябва да бъде отварян — каза той. — Заключен е.

— Също и моят — отвърна Скофийлд. — Други въпроси?

Телефонът звънна; и тримата погледнаха към него — един миг, запечатан във времето, защото звънецът означаваше, че беше дошло времето. Брей отиде до бюрото, изчака телефонът да звънне втори път и тогава го вдигна.

Каквито и думи можеше да очаква, каквито поздрави, информация, инструкции или откровения можеха да се чуят, нищо на този свят не можеше да го подготви за това, което чу. Гласът на Саймъндс беше един вик от някакъв вътрешен свят на терор, една неизмерима крайна болка.

— Те всички са мъртви . Същинска касапница ! Уейвърли, жена му, децата, тримата слуги… Мъртви. Какво, по дяволите, си направил?

— О, господи! — Мислите на Скофийлд препуснаха, думите бяха внимателно подбрани, за да могат да ги преведат точно. — Роджър, слушай, точно това се опитах да предотвратя . — Той закри микрофона с ръка, очите му бяха върху Талеников. — Уейвърли е мъртъв, всички в къщата са били убити.

— Метод? — скочи руснакът. — Белези по телата, оръжие, разбери за всичко!

Брей поклати глава.

— Ще ги научим по-късно.

Той вдигна глава от микрофона; Саймъндс говореше бързо, почти истерично.

— Това е ужасно . О, господи, най-ужасното нещо! Били са заклани като животни!

— Роджър! Съвземи се! Слушай ме сега. Това е част от техния модел. Уейвърли го е знаел. Той е знаел твърде много. За това е и убит. Не можах да се свържа с него навреме.

— Не си могъл?… В името на Бога, защо не ми… защо не можа да ми кажеш? Той беше външният министър, външният министър на Англия! Имаш ли някаква представа за реакцията, която ще последва? О, боже мой, каква трагедия! Катастрофа! Заклан!

Саймъндс спря. Когато заговори отново, беше очевидно, че професионалистът в него се бореше да надделее.

— Искам да дойдеш долу в офиса ми в най-кратък срок. Считай се за призован от британското правителство.

— Не мога да направя това. Не ме питай защо.

— Не те питам, Скофийлд! Давам ти пряка заповед, подкрепена от най-висшите власти в Англия. Ти няма да излезеш от този хотел! Докато стигнеш до асансьора, и всички входове ще бъдат затворени, всички стълбища, всички изходи ще бъдат поставени под въоръжена охрана.