Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Одил Верахтен беше едно драматично привлекателно допълнение към заседателните зали на града, сред не особено ефективните директори. Тя беше твърде жизнена и през по-младите си години беше регистрирала странни случаи на ексхибиционизъм, което влизаше в разрез с поведението на бизнес ръководителите от Есен. Но никой не се съмняваше в нейните способности да управлява огромните заводи Верахтен.“

Погледът на Скофийлд бързо препусна по посмъртната биографична справка на починалата, описана от редактора като разглезена, самоуверена курва, която без съмнение спеше с всеки толкова често, макар и не с такова изящество, както проститутките от Сохо.

Точно под нея следваше и малка история, Брей започна да я чете и веднага разбра инстинктивно, че още един фрагмент от неясната истина беше разкрит.

„Смъртта на Верахтен тревожи Транс-ком

Ню Йорк, щата Ню Йорк

На «Уолстрийт», за всеобща изненада на всички, днес стана известно, че група от мениджърски консултанти на «Транс комюникейшън инкорпорейтид» ще отлети за Есен, Германия, за среща с директорите на заводите «Верахтен». Безвременната смърт на фройлайн Одил Верахтен, 47-годишна, и трайното оттегляне на нейния баща Валтер, на 76 години, остави компаниите на Верахтен без ръководен глас на върха. Това, което изненада добре информираните източници тук, беше размерът на холдинговите операции на «Транс-ком» във Верахтен. В законодателните лабиринти на Есен американските инвестиции често не се разследват, но не и когато тези операции надвишават двадесет процента. Според слуховете «Транс-ком» имат повече от петдесет процента участие, въпреки че щабквартирата на конгломерата в Бостън описа тези цифри като нелепи.“

Думите подскочиха от страницата към Скофийлд. Щабквартирата в Бостън!

… Дали не бяха разкрити два фрагмента от тяхната забулена истина? Джошуа Ейпълтън Четвърти беше сенатор от Масачузетс, фамилията Ейпълтън беше най-влиятелната политическа сила в щата. Те бяха епископските Кенеди, далеч по-сдържани в своите предизвикателства, но всяка част от тях беше също толкова влиятелна на националната сцена. Което беше присъщо на сцената на международните финанси.

Дали нямаше една ретроспекция на Ейпълтън да подскаже връзки — прикрити или други — с „Транс комюникейшън“? Това беше още нещо, което трябваше да бъде научено.

Телефонът на стената зад него иззвъня. Той погледна часовника си. Беше десет и десет; още седем минути и щеше да се обади на Саймъндс в щабквартирата на МИ-6. Той погледна към телефона ядосан като видя, че сервитьорката от източен Лондон се насочи към слушалката, по устните й се виждаше, как се опитваше да произнесе нещо. Надяваше се, че разговорът й няма да продължи дълго.

— Господин Хагейт? Има ли тук господин Б. Хагейт?

Въпросът беше извикан сърдито.

Брей замръзна. Б. Хагейт тук!

Агейт, Б.

Беоулф Агейт.

Дали Саймъндс не играеше някаква игра, демонстрирайки мъжествеността си? Дали англичанинът не беше решил да докаже висшите качества на техниките на проследяване на британското разузнаване? Дали проклетият глупак не беше толкова егоцентричен, та не можеше да се сдържи?

Господи, какъв глупак!

Скофийлд стана възможно най-незабележимо, държейки своя куфар. Отиде до телефона и заговори:

— Какво има?

— Добро утро, Беоулф Агейт — произнесе някакъв мъжки глас, като гласните бяха удължени, а съгласните — произнасяни остро, така че акцентът явно беше от Оксфорд. — Надяваме се, че сте си починал след трудното пътуване от Рим?

— Кой е на телефона?

— Името ми е без значение. Не ме познавате. Ние искаме просто да разберете. Открихме ви, винаги ще можем да ви открием. Но всичко това е толкова досадно. Мислим, че ще бъде далеч по-добре за всички засегнати, ако седнем и решим да споделим различията между нас. Може би ще откриете, че те не са толкова големи.

— Не се чувствам удобно с хора, които се опитват да ме убият.

— Трябва да ви поправя. Някои са се опитвали да ви убият, други са се опитвали да ви спасят.

— За какво? За някой сеанс с химическа терапия, за да разберете какво съм научил, какво съм направил?

— Това, което сте научил, е без значение, а и не можете да направите нищо. Ако вашите хора ви заловят, знаете какво можете да очаквате. Няма да има съд, няма да има публично изслушване; вие сте твърде опасен за твърде много хора. Вие си сътрудничите с врага, убихте един младеж в Рок Крий парк, за когото началниците мислят, че е офицер от разузнаването, и избягахте от страната. Вие сте предател. Ще бъдете екзекутиран при първа възможност. Можете ли да се усъмните в това след събитията на Небраска авеню? Ние можем да ви убием в мига, в който излезете от този ресторант, или още преди да излезете.