Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— През аптеката и после през южния вход — обясни му един спокоен чиновник. — На стената има няколко телефонни апарата.

Телефонните линии не бяха особено претоварени късно сутрин; успя да се свърже, без да се забави.

— Щях да тръгна след няколко минути — каза Талеников, гласът му беше странно колеблив.

— Слава богу, че не си тръгнал. Какво ти става?

— Нищо. Защо?

— Звучиш ми странно. Къде е Антония? Защо тя не вдигна телефона?

— Излезе до бакалницата. Ще се върне скоро. Ако съм ти прозвучал странно, то е, защото не обичам да отговарям на този телефон. — Гласът на руснака сега беше нормален, обяснението му беше логично. — Какво става с теб? Защо се обаждаш извън графика?

— Ще ти кажа, когато дойдеш тук, но забрави за „Найтс Бридж“.

— Къде ще бъдеш?

Скофийлд тъкмо щеше да спомене за „Конът“, когато Талеников го прекъсна.

— Знаеш ли какво, когато пристигна в Лондон, ще се обадя в Таур Сентръл. Спомняш си борсата, нали?

Таур Сентръл? Брей не беше чувал името от години, но си спомни. Това беше кодираното наименование на квартирата на КГБ на моста Виктория, напуснат, когато „Консулски операции“ го откриха някъде в края на шейсетте години. Туристическите корабчета, които пътуваха нагоре и надолу по Темза, това беше.

— Помня — каза Скофийлд озадачен. — Ще ти отговоря.

— Значи тръгвам…

— Почакай за минута — прекъсна го Брей. — Кажи на Антония, че ще се обадя след малко.

Настъпи кратко мълчание, преди Талеников да отговори.

— Всъщност тя каза, че може да се отбие в Лувъра, той е толкова близо. Мога да стигна до района на Кап Грис след около час. Няма нищо — повтарям — няма нищо, за което да се тревожиш.

Чу се изпукване и връзката с Париж прекъсна. Руснакът беше затворил телефона.

Няма нищо — повтарям — няма нищо, за което да се тревожиш.

Думите се сляха с експлозивния звук на близката гръмотевица; очите му бяха заслепени от болезнената мълния, която отнесе посланието в неговия мозък. Имаше нещо, за което да се тревожи и то касаеше Антония Гравет.

Всъщност тя каза, че може да се отбие в Лувъра… Мога да стигна до района на Кап Грис след около час… Няма защо да се тревожиш.

Три несвързани изречения, последвани от прекъсване, според което не можеха да се срещнат в уговореното място в Лондон. Скофийлд се опита да анализира последователността; ако това имаше някакво значение, то щеше да бъде в прогресията. Лувърът беше само на няколко пресечки от „Рю дьо Ба“, от другата страна на Сена, но наблизо. Районът на Кап Грис не можеше да бъде достигнат за един час; два и половина или три часа беше по-логично. Нищо — повтарям — нищо, за което да се тревожиш ; тогава защо последва прекъсването? Защо беше необходимо да се избегне споменаването на моста Виктория?

Последователност. Прогресия. Още по-назад?

Не обичам да отговарям на този телефон. Думите бяха произнесени строго, почти сърдито. Това беше. Внезапно Брей разбра и облекчението, което почувства, беше като хладна вода, изливаща се върху запотено тяло. Талеников беше открил нещо тревожно — някое лице на улицата, вероятност за среща с някой бивш колега, кола, останала твърде дълго на „Рю дьо Ба“ — някакъв необичаен инцидент или наблюдение. Руснакът беше решил да премести Тони от Приве Гош, от другата страна на реката в друг апартамент. Тя щеше да бъде настанена след около час и той нямаше да си тръгне, докато това не станеше; точно затова нямаше за какво да се тревожи. При това, при положение, че можеше да съществува някакъв обезпокояващ инцидент или да ги наблюдават, мъжът от КГБ беше оперирал с изключително внимание — винаги внимание, то беше истинския им щит — а телефонът беше един инструмент на откровението. Не беше изречено нищо разкриващо.

Последователност, прогресия, значение. Дали беше така? Серпентината беше убил неговата жена. Дали Брей не търсеше успокоението там, където то не съществуваше? Руснакът пръв беше предложил да елиминират момичето на хълмовете в Порто Вечио — любовта, която беше дошла в живота му в най-неподходящото време в неговия живот. Можеше ли той да го направи?

Не! Сега нещата бяха различни! Нямаше да се налага Беоулф Агейт да се напряга до костите на пречупването, защото тази точка гарантираше смъртта на Серпентината, краят на издирването на Матарезе. Най-добрите професионалисти не убиваха, когато не беше необходимо.

Той все още се чудеше, когато вдигна телефона при южния вход на Хародс, какво представлява необходимостта, дали не е един човек, убеден в нуждата? Изключи въпроса от съзнанието си; трябваше да си намери подслон.