Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Талеников загледа адвоката, предусещайки още една смъртна присъда.

— Ворошин — изрече той.

Униформеният чиновник в съвета на Есен, където пазеха регистрите, се отнесе към известния Хайнрих Касел с изключителна вежливост. Фирмата на хер Касел беше една от най-важните в града. Той даде да се разбере, че едрата администраторка зад бюрото ще бъде щастлива да направи копия от всичко, което хер Касел пожелае. Жената гледаше с неприязън, изразът й беше неодобряващ.

Стоманените шкафове в огромната стая, в която пазеха регистрите на собствеността, бяха като сиви роботи, наредени един върху друг, обграждащи стаята, втренчени надолу към откритото пространство, където двамата експерт адвокати правеха своето разследване.

— Всичко е записано по дати — обясни Касел. — Година, месец, ден. Бъди колкото можеш по-конкретен. Кога най-рано Ворошин би могъл да купи собственост в района на Есен?

— Имайки предвид бавните средства за пътуване през това време, да речем май или началото на юни хиляда деветстотин и единадесета. Но ти казах, че той не би могъл да го купи под свое собствено име.

— Няма да търсим неговото име или дори някакво вероятно име. Поне не в началото.

— А защо не някакво вероятно име? Защо да не е бил в състояние да купи каквото е можел под някакво друго име, ако е разполагал с парите?

— Заради времената, а и те не са се променили кой знае колко. Човек не навлиза в една общност ей така просто със семейството си и не придобива собственост върху голямо имение, без да предизвика любопитство. Този Ворошин, така както го описваш, едва ли е желал това. Той би си създал фалшива самоличност много бавно, много внимателно.

— Тогава какво трябва да търсим?

— Покупка, направена от адвокати за собственици в Абсенция. Или от някой тръст чрез някоя банка за инвестиции в имение; или от служители на някоя компания, или на някое дружество с ограничена отговорност във връзка с придобиване на имущество. Има много начини за придобиване на прикрита собственост, но не щеш ли, времето тече бързо, а собствениците искат да се настанят. Това е винаги моделът, независимо дали става въпрос за сладкарски магазин, за конгломерат от индустриални предприятия или за огромно имение. Никакви законосъобразни маневри не са присъщи на човешката природа. — Касел спря, поглеждайки сивите шкафове. — Ела. Ще започнем от месец май хиляда деветстотин и единадесета. Ако тук има нещо, може би няма да е трудно да го открием. На цялата територия на Рур не е имало повече от тридесет или четиридесет подобни имения. Може би десет до петнадесет в района на Релингхаузен-Щаадвалд.

Талеников почувства същата тръпка на очакване, която беше усетил с Янов Миковски в архивите на Ленинград. Същото чувство на обелване на слоевете на времето, търсейки ключове към документи, записани прецизно преди десетилетия. Но сега той беше озадачен от очевидните несъответствия, които Хайнрих Касел забеляза и отдели от дебелите страници на регистрите. Адвокатът беше като дете в сладкарницата, за която беше споменал; един малък експерт, чиито очи оглеждаха бонбоните и захарните петлета, избирайки от купчината неща за продан.

— Тук. Ела да научиш нещо, мой международен шпионино. Това парче земя в Бреденей, тридесет и седем декара в долината Балденей — идеална за някой като Ворошин. Била е закупена за Щаадсбанк в Дуисбург за наследниците на семейството Фремшайт. Глупости!

— Какво е името?

— Няма значение. Измислено. Трябва да открием кой се е нанесъл година или нещо след това. Това е името, което търсим.

— Мислиш, че може да е Ворошин? С новата си идентичност?

— Недей да подскачаш. Има и други като този — изсмя се Касел. — Нямах представа, че моите предшественици са били изпълнени с толкова законови капризи; това положително е шокиращо. Виж — каза той, изваждайки друг пакет листи, погледът му автоматично се закова върху посочената клауза на първата страница. — Още един. Братовчед на Круп, прехвърлил собственост върху имущество в Релингхаузен на жена от Дюселдорф като благодарност за многогодишната й служба. Друг път!

— Но това е възможно, нали?

— Разбира се, че не е; семейството никога няма да го позволи. Някой роднина е открил начин да скрие добра печалба, като продаде на някой, който не е искал тези, които са го следили — или кредиторите му — да знаят, че има пари. Някой, който контролира жената от Дюселдорф, ако тя изобщо е съществувала. Семейство Круп вероятно са поздравили своя братовчед. И така да видим. 1911, 1912, 1913, 1914… 1915. 20 август 1915.