Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— А включването на подобен щедър акт в някакво революционно описание всъщност не би било много приемливо, нали?

— Към какво се насочваш?

— Описанието може и да е било написано от самия мъж, или от някой действителен член на семейството и след това да е прокарано през някои от корумпираните канали в архивите.

— Напълно възможно, но все още не разбирам накъде биеш.

— Възможностите са много, уверявам те, но трябва да ме изслушаш. През годините се научих, че когато един клиент бъде помолен да опише своето състояние, той винаги се показва в най-добра светлина. Това е понятно. Но той също неизменно включва обикновени подробности за неща, които са му много скъпи. Съвсем несъзнателно подхвърлят: красива жена или прекрасно дете, рентабилен бизнес или… разкошен дом. „Всеки сантиметър от огромното имение.“ Усеща се страстта на семейството, нали? Земя. Собственост.

— Да.

Василий си спомни описанията на Миковски за имението на Ворошини. Как патриарсите са били абсолютни властници над земята, как дори са имали свои собствени съдилища.

— Може да се каже, че те са били изключително привързани към собствеността си.

— Възможно ли е да са пренесли тази своя привързаност и в Германия?

— Възможно е, защо?

Очите на адвоката станаха студени.

— Преди да ти отговоря, трябва да задам на стария конспиратор един много сериозен въпрос. Това търсене не е ли някакво съветско военно разследване? Казваш, че си безработен, че не работиш за своите бивши началници, но какво доказателство за това мога да имам аз?

Талеников въздъхна дълбоко.

— Бих могъл да кажа, че имаш думата на един стратег на КГБ, който промени досието на своя враг преди дванадесет години, но ще направя и нещо повече. Ако имаш някакви връзки в разузнаването в Бон и можеш дискретно да се добереш до информация, попитай ги за мен. В Москва съм осъден на смърт.

Студенината напусна очите на Касел.

— Не би казал такова нещо, ако не беше вярно. Един адвокат, който всеки ден се занимава с международен бизнес, може да провери това твърде лесно. Но ти беше предан комунист!

— Все още съм.

— Тогава сигурно са направили огромна грешка.

— Манипулирана грешка — поясни Василий.

— Значи това не е операция на Москва, не е в интерес на Съветите?

— Не. Тя е в интерес на двете страни, на всички страни, и това е всичко, което ще ти кажа. Сега отговорих на сериозния ти въпрос много сериозно. Отговори на моя. Какво имаше предвид във връзка с привързаността на семейството към земята?

Адвокатът присви дебелите си устни.

— Кажи ми името? Може би ще мога да ти помогна.

— Как?

— Регистрите на собствеността, които се пазят в областния съвет. Има слухове, че няколко от големите имения в Релингхаузен и Щаадвалд — онези на северните брегове на езерото Балденей — са купени от руснаци преди няколко десетилетия.

— Те не биха ги купили със собствените си имена, сигурен съм в това.

— Вероятно не. Казах, че историята сигурно е дълга, но прикритото закупуване на собственост не е същото, като депозирането. Винаги се изпуска нещо. Притежаването на земя е много близо до това как човек сам разбира себе си. При някои национални култури той е земята.

— Защо не мога да ги издиря сам? Ако регистрите са достъпни, кажи ми къде да ги открия.

— Това няма да ти помогне. Само правоспособните адвокати могат да търсят в регистрите. Кажи ми името…

— Може да се окаже опасно за всеки, който търси — изрече разколебан Талеников.

— О, я стига! — Касел се изсмя, очите му бяха отново развеселени. — Покупка на земя преди седемдесет години.

— Мисля, че има пряка връзка между тази покупка и крайните актове на насилие, които се случват всеки ден.

— Крайните актове на… — Адвокатът провлече фразата, изразът на лицето му беше тържествен. — Преди час споменах Баадер-Майнхоф по телефона. Мълчанието ти беше твърде гръмко. Да не би да предполагаш?…

— Предпочитам да не предполагам нищо — прекъсна го Василий. — Ти си един много известен човек, мъж с връзки. Дай ми едно писмо — сертификат или нещо подобно, и ме вкарай в регистъра на собствеността.

Германецът поклати глава.

— Не, няма да го направя. Ти няма да знаеш какво да търсиш. Но можеш да дойдеш с мен.

— Ти ще го направиш сам? Защо?

— Презирам екстремистите, които раждат насилие. Спомням си твърде ясно крясъците и укорите на Третия райх. Аз наистина ще търся сам и ако имаме късмет, ти ще ми кажеш това, което искаш. — Гласът на Касел омекна, но тъгата все още беше там. — Освен това, някой, който е осъден на смърт от Москва, не може да бъде толкова лош. Сега кажи ми името.