Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Съжалявам, скъпи ми приятелю — каза германецът, когато Талеников стана и пое протегнатата ръка. — Един проблем в последната минута с един американски договор.

— Това има някаква действителна симетрия — отвърна Василий. — Когато се върнах в Москва преди дванадесет години, написах в досието ти, че смятам, че ти си на американска заплата.

— Колко схватливо. В действителност, плащат ми от Ню Йорк, Детройт и Лос Анджелис, но защо да се мотаем из разните градове?

— Добре изглеждаш, Хайнрих. Очевидно просперираш. Какво стана с онзи любимец на дребните риби?

— Направиха го голяма риба. — Адвокатът се изкиска. — Това никога нямаше да се случи, ако вие контролирахте Бундестага. Аз съм един безпринципен капиталист, който се разкайва за своята вина, като отпуска много пари за благотворителни цели. Марките ми вършат далеч повече работа, отколкото думите ми някога.

— Разумно твърдение.

— Аз съм разумен човек. А това, което ми се струва някак си неразумно, е защо искаш да се срещнеш с мен. Не че не ми харесва компанията ти. Напротив. Но защо сега? Казваш, че не се занимаваш с бившата си професия; с какво разполагам аз, което вероятно би могло да те заинтересува?

— С един съвет.

— Имаш проблеми с властите в Есен? Само не ми казвай, че един предан комунист има частни инвестиции в Рур.

— Само във време, а и те са много малки. Опитвам се да проследя един човек, едно семейство от Ленинград, които са дошли в Германия, в Есен, убеден съм — преди около шейсет или седемдесет години. Убеден съм също, че те са дошли незаконно и тайно са си купили участие в промишлеността на Рур.

Хасел се намръщи.

— Скъпи ми приятелю, ти си луд. Опитвам се да изчисля десетилетията — никога не съм бил много добър по числата — но ако не греша, ти ми говориш за някакъв период между хиляда деветстотин и десета и хиляда деветстотин и двадесета година. Вярно ли е?

— Да. Това са били бурни времена.

— Не ми говори! Имало е само една голяма война на юг, най-кървавата история на север, масови обърквания в източните славянски държави, атлантическите пристанища са били хвърлени в хаос, а океанът се е превърнал в една гробница. Накратко, цяла Европа е била — ако ми позволиш — в пламъци, а самият Есен е преживял изключителна индустриална експанзия, непозната нито преди, нито след това, включително и по времето на Хитлер. Всичко, естествено, е било секретно, всеки ден са се правели цели състояния. В тази лудница пристига някакъв бял руснак, продава скъпоценните си камъни — също както и стотици други — за да си купи парченце от баницата в някоя от дузината компании и ти очакваш от мен да го открия.

— Мислех си, че такава ще бъде реакцията ти.

— А каква друга бих могъл да имам? — Касел се изсмя отново. — Какво е името на този човек?

— За твое добро предпочитам да не ти казвам.

— Тогава как бих могъл да ти помогна?

— Като ми кажеш къде щеше да започнеш да търсиш, ако беше на мое място.

— В Русия.

— Това го направих. Революционните архиви. В Ленинград.

— И не намери нищо?

— Напротив. Открих подробно описание за масово семейно убийство, което толкова противоречеше на действителността, че явно беше фалшиво.

— Как беше описано убийството? Без конкретни данни, само най-общо?

— Имението на семейството е било атакувано от тълпите; атаката продължила цял ден и накрая защитниците използвали оставащите им експлозиви и се взривили заедно с главната къща.

— Едно семейство да отблъсква развилнялата се тълпа на болшевиките в продължение на цял ден? Малко вероятно.

— Точно така. На всичко отгоре беше толкова подробно, като някое упражнение на Фон Клаузевиц 18 18 Виден немски военачалник. — Б.пр. , дори климатът и яснотата на небето бяха фиксирани. Всеки сантиметър от огромното имение беше описан, но освен името на самото семейство нямаше нито едно друго споменато име. Нямаше изброени свидетели, които можеха да потвърдят събитието.

Адвокатът се намръщи отново.

— Защо каза, че всеки сантиметър от огромното имение е бил описан ?

— Така е.

— Но защо?

— Предполагам, за да предадат достоверност на фалшивото описание, като дадат повече подробности.

— Твърде разточително, може би. Кажи ми, действията на семейството през този ден бяха ли описани със същия стил като врагове на народа?

Талеников се замисли.

— Не, всъщност не бяха. Можеха да бъдат определени като самостоятелни изблици на кураж. — Тогава си спомни точно. — Те са освободили слугите си, преди да посегнат на собствения си живот. Освободили са ги. Това не е било нормално.