Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Ангажирани с какво, Василий?

Той не отговори веднага, защото беше обърнал голото тяло обратно. Имаше едно малко цветно петно на кожата, в долната половина на гръдния кош, около зоната на сърцето, което едва можеше да се забележи през окосмяването на гърдите. Беше малко, не повече от сантиметър и половина в диаметър — синьо-лилавото петънце беше кръгло. При пръв поглед можеше да се помисли, че то е по рождение; съвършено естествен феномен, а не някакво външно въздействие върху кожата. Но не беше естествено; то беше направено там от някаква много опитна игла. Старият Крупской беше казал докато умираше: „Един мъж е бил заловен, със синьо кръгче на гърдите му, един войник на Матарезе“.

— Виж ти. — Талеников раздели черните косми по гърдите на мъжа, така че отпечатаният кръг да може да бъде видян ясно. — Ела тук!

Лодзия стана, отиде до трупа и коленичи.

— Какво, някакъв знак по рождение ли?

— Пер ностро сирколо — каза той. — То не е било там, когато нашият англичанин се е родил. Трябвало е да бъде заслужено.

— Не разбирам.

— Ще разбереш. Ще ти разкажа всичко, което зная. Не съм сигурен дали исках да го направя, но мисля, че сега нямам избор. Те могат лесно да ме убият. Ако го направят, има някой, с когото трябва да се свържеш, ще ти кажа как. Опиши този белег, четвъртото ребро, при гръдната кост, близо до сърцето. То не е трябвало да бъде открито.

Лодзия остана безмълвна докато гледаше синия белег върху плътта, а после погледна към Талеников.

— Кои са те ?

— Известни се под името Матарезе.

Той й разказа. Всичко. Когато свърши, Лодзия не проговори дълго време, но и той не искаше да прекъсва мислите й, защото беше чула шокиращи неща, като не на последно място беше невероятният съюз между Василий Василевич Талеников и един мъж, познат в света на КГБ като Беоулф Агейт. Тя отиде до прозореца и погледна към потискащо мрачната улица. Заговори с лице, прилепено до стъклото.

— Предполагам, че си си задал този въпрос поне хиляда пъти; ще го задам още веднъж. Беше ли необходимо да се свържеш със Скофийлд?

— Да — отвърна той.

— Москва няма да те изслуша.

— Москва заповяда моето унищожение. Вашингтон заповяда неговото.

— Да, но ти казваш, че нито Москва, нито Вашингтон знаят за Матарезе. Капанът, заложен за теб и за Беоулф, е бил, за да ви държат разделени. Това мога да го разбера.

— Официален Вашингтон и официална Москва са слепи за Матарезе. В противен случай някой би се застъпил за нас; щяха да ни призоват да представим това, което знаем — което разказах на Скофийлд. Вместо това, ние бяхме обявени за изменници, беше заповядано да ни убият в момента щом ни видят, без да ни дадат и най-малката възможност да се изкажем. Матарезе е уредил всичко това, използвайки подривните апарати на двете страни.

— Тогава това Матарезе е както в Москва, така и във Вашингтон.

— Точно така. Във, но не и от. Способни са да манипулират, но остават невидими.

— Не са невидими, Василий — не се съгласи Лодзия. — Хората, с които си разговарял в Москва…

— Паникьосаните старци — прекъсна я Талеников. — Умиращи бойни коне, изоставени сред пасбището; импотентни.

— Тогава мъжът, с когото се е свързал Скофийлд. Държавникът, Уинтроп. Какво стана с него?

— Без съмнение е вече мъртъв.

Лодзия тръгна към прозореца и застана пред него.

— Тогава къде ще отидеш? Ти си обграден.

Василий поклати глава.

— Напротив, напредваме. Първото име от списъка, Скози, се оказа вярно. Сега имаме нашия мъртъв англичанин тука, никакви документи, никакво доказателство, или откъде идва, но с един белег, казващ много повече неща, отколкото цял портфейл, пълен с фалшиви документи. Той е бил част от тяхната армия, което означава, че в Ленинград има и друг техен войник, наблюдаващ стареца, пазител на литературния архив в библиотеката в Шчедрин. Искам го точно толкова, колкото искам да се свържа с моя стар приятел. Искам да го пречупя, да измъкна отговори от него. Матарезе са в Ленинград, за да защитават Ворошинови, да прикрият истината. Ние се приближаваме към тази истина.

— Но да предположим, че ти я откриеш . На кого ще я занесеш? Вие не можете да се защитавате, защото не знаете кои са те.

— Но знаем кои не са, а това е достатъчно. Ще започнем с премиера и президента.

— Но вие няма да можете да се доберете до тях?

— Ще се доберем, ако имаме нашите доказателства. Беоулф беше прав относно това; имаме нужда от неоспорими доказателства. Ще ми помогнеш ли?