Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Значи, на практика аз нямам избор, нали? — изрече отчаяно Малеткин. — Ще бъда тук.

Предателят се ухили; по брадата му беше избила пот, виждаха се жълтите му зъби.

Талеников приближи каменните стъпала на сградата. Беше четириетажна и имаше двадесет до тридесет апартамента, много от тях бяха претъпкани, но не и нейният. Лодзия Кронеша имаше собствен апартамент. Решението беше взето от КГБ преди пет години.

С изключение на кратките конференции през уикенда преди четиринайсет месеца в Москва, той не беше я виждал откакто си беше тръгнал от Рига. По време на конференцията те бяха прекарали една нощ заедно — първата нощ — но бяха решили да не се срещат повече. По професионални причини. Блестящият Талеников беше започнал да показва признаци на умора, странно невъздържаното му поведение ядосваше твърде много хора — и твърде много хора бяха започнали да говорят за него, да шепнат за него. За него. Беше най-добре да преустановят всякакви срещи извън конферентните зали, защото въпреки пълната чистота във взаимоотношенията им, тя все още беше следена. А той принадлежеше към типа хора, с който тя трябваше да се вижда; той й беше казал това. Беше настоявал.

Преди пет години Лодзия Кронеша имаше неприятности; според някои бяха достатъчно сериозни, за да я отстранят от поста й в Ленинград. Други не се съгласяваха, твърдейки, че пропуските й се дължаха на временни неразположения или депресии, причинени от семейните й проблеми. Освен това тя беше изключително ефективна в своята работа. С кого можеха да я заменят по време на тези кризисни моменти? Лодзия беше много силна математичка, доктор на науките от Московския университет и преквалифицирана в Лениновия институт. Беше сред най-добрите компютърни програмисти в професията.

Така че я бяха задържали, но я бяха предупредили по подходящ начин за отговорността й към държавата — която беше й дала възможност да получи своето образование. Тя беше преместена в нощни операции, отдел компютри, КГБ — Ленинград, „Лиговски проспект“. Това беше преди пет години; тя щеше да остане там поне още година-две.

„Нарушенията“ на Лодзия можеха да бъдат определени като професионални грешки — серия незначителни математически промени — с изключение на едно тревожно произшествие на хиляда и триста мили от Ленинград, във Виена. Брат й беше висш офицер от Военновъздушните сили и се беше самоубил, по причини, които останаха неизяснени. Въпреки това, плановете за въздушна защита за цялата югозападна германска граница бяха променени. И Лодзия Кронеша беше разпитвана за това.

Талеников присъстваше на разпита, заинтригуван от тихата академичка, която беше поставена под прожекторите на КГБ. Той беше впечатлен от бавните й, обмислени отговори, които бяха толкова убедителни, като че ли нямаше никаква паника в тях. Тя с готовност беше признала, че беше боготворяла своя брат и че беше потресена до точката на пречупването от неговата смърт и от начина, по който се бе случила. Не, тя не знаеше за никакви нередности, свързани с неговия живот; да, той беше изцяло отдаден на своята партия; не, тя не беше поддържала никаква кореспонденция с него — никога не й беше минавало и през ум да прави това.

Талеников беше стоял безмълвен, знаещ всичко по инстинкт, всички противоречия с прикритата истина. Тя беше излъгала. От самото начало. Но лъжите й не се кореняха в измамата, или в стремежа й да оцелее на всяка цена. Имаше нещо друго. Когато ежедневните наблюдения на КГБ бяха отменени, той често беше летял до Ленинград от близката Рига, за да получи своите наблюдения.

Проследяванията на Василий разкриха това, което той беше сигурен, че ще открие. Изключително изкусните контакти в парковете на Петродворец с един американски агент, идващ от Хелзинки. Тя не търсеше тези срещи, но бяха я принудили да ходи на тях.

Една вечер той я проследи до апартамента й и й разказа за разкритията си. Инстинктът му подсказваше да се въздържа от официални действия. Действията й не бяха обусловени от желанието за измяна.

— Това, което съм правила е незначително ! — беше извикала тя, сълзите на изтощение бяха изпълнили очите й. — То не е нищо в сравнение с това, което те искат от мен! Но те имат доказателства за това, че се занимавам с нещо; те няма да направят това, с което ме заплашват!

Американецът й беше показал някакви снимки, около дузина, повечето на брат й, но също и на други високопоставени съветски официални лица от виенските сектори. Те разкриваха изключителни извращения, крайности в сексуалното поведение — мъж с жена и мъж с мъж — всичките направени, когато обектите бяха пияни, всички показваха една Виена на изключителни сладострастия, на които отговорните съветски служители доброволно се бяха отдали, корумпирани от някой, който имаше интерес от това.