Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— А тези, за които си мислиш, могат ли да мислят, че си мъртъв?

Брей я погледна, съзнанието му препускаше.

— Не виждам как. Или защо. Това е адска идея, но не съм се замислил за нея. Да се заемеш с погребение, без да имаш труп, изисква голяма подготовка.

Погребение… Погребението трябва да е пълно.

Свържете се с Торино… кажете им да се обадят на орлите, на котката.

Торино. Паравацини.

— Сети ли се за нещо? — попита Антония.

— Още нещо — отговори той. — Този Паравацини. Той управлява компаниите на Скози-Паравацини в Торино.

— Да, някога. И Рим, и Милано, Ню Йорк и Париж. Навсякъде. Той се ожени за дъщерята на Скози и с течение на времето нейният брат, графът, получи все по-голям и по-голям контрол. Графът е този, който действително управляваше компаниите. Или поне това беше, което твърдяха вестниците.

— Това е искал Паравацини да съобщават те. Било е вярно. Скози е бил удобна фигура.

— Тогава той не е бил част от Матарезе…

— О, разбира се, че е бил част от тях; по някакъв начин е бил много важна част. Освен ако не греша, той е израснал с тях. Той и майка му, графинята, са го представили на Паравацини заедно с неговата съпруга, в жилите на която е течала синя кръв. Но сега стигаме до един истински въпрос. Защо би ги послушал човек като Паравацини? Хората като Паравацини желаят повече от всичко… политическа стабилност. Те преливат цели състояния в правителството, които притежават, и кандидатите, които го обещават — защото те губят състоянията си, ако стабилността я няма. Те търсят строги авторитарни режими, способни да стъпчат Червените бригади или Баадер-Майнхоф, независимо от това, доколко е законен процесът, или колко законно са успели да се издигнат.

— Такова правителство не съществува в Италия — прекъсна го Антония.

— А също и в много други страни. Това всъщност не се връзва. Хора като Паравацини на този свят се опират на закона и реда. Те не биха могли да спечелят нищо или да го заменят с нещо, ако законът бъде нарушен. А Матарезе стои срещу всичко това. Иска да парализира правителствата; поддържа терористите, подхранва ги с пари, разпространява парализата колкото се може по-бързо.

Скофийлд опъна от цигарата си. Колкото по-ясни ставаха някои неща, толкова по-мъгляви ставаха други.

— Ти си противоречиш, Брей. — Антония докосна ръката му; това беше станало съвършено естествен жест през последните двадесет и четири часа. — Казваш, че Паравацини е Матарезе. Или част от него.

— Той е. Това е, което липсва. Причината.

— А къде я търсиш?

— Не тук, повече не. Ще помоля доктора да вземе нещата ни от „Екселсиор“. Тръгваме си оттук.

— Ние?

Скофийлд взе ръката й.

— Тази вечер промени много неща. Белла синьорина не може вече да остане в Рим.

— Значи мога да дойда с теб?

— До Париж — изрече Брей колебливо. Колебанието не беше породено от съмнение, а по-скоро от тревога как да уреди свръзката в Париж. — Ще останеш там. Ще измисля някакъв начин и ще намеря място, където да останеш.

— А ти къде ще отидеш?

— В Лондон. Сега знаем за Паравацини; той е факторът Скози. Следващият е Лондон.

— Защо там?

— Паравацини каза, че Торино трябва да изпрати съобщения на „орлите, на котката“. От това, което баба ти ни разказа в Корсика, не е трудно да бъде разгадан кодът. Единият орел е моята страна. Другият — страната на Талеников.

— Тук няма връзка — не се съгласи Антония. — Русия е мечката.

— Не и в този случай. Руската мечка е болшевишка, руският орел — царски. Третият гост във Вила Матарезе през април на хиляда деветстотин и единадесета година е бил мъж на име Ворошин. Принц Андрей Ворошин. От Сейнт Питърсбърг. Днешният Ленинград. Талеников се отправи натам.

— „Котката“ е?

— Британският лъв. Вторият гост, сър Джон Уейвърли. Един от наследниците му, Дейвид Уейвърли е външен министър на Англия.

— Но това е много висок пост…

— Твърде висок, твърде очевиден. Няма смисъл за него да е замесен. Не повече, отколкото човекът от Вашингтон, един сенатор, който вероятно ще стане президент следващата година. И защото няма смисъл, това ме плаши адски. — Скофийлд отпусна ръката й и посегна към запалката. — Все повече се приближаваме. Това, което трябва да бъде открито под двата орела и под котката, може би ще бъде изкопано трудно, но то е там. Паравацини го каза ясно. Той каза, че „погребенията“ трябва да са „абсолютни“. Имал е предвид, че всички връзки трябва да бъдат възстановени, но да бъдат и прегледани, за да не могат да бъдат проследени.