Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Викът остана незабелязан, тъй като имаше много викове наоколо, а оглушителната музика и въртящите се светлини заслепяваха за момент, оставяйки те в следващия момент с бели петна в очите. Скофийлд издърпа мъжа назад към редицата столове до стената и го завъртя обратно, поставяйки го да седне върху най-близкия стол до тежката врата. Той сграбчи с пръсти гърлото на италианеца, докато лявата му ръка хлътна под сакото му, пръстите му се насочиха към спусъка, дулото все още забито в плътта на мъжа. Доближи устните си до ухото на убиеца.

— Мъжът горе! Кой е той? Кажи ми или пистолетът ти ще пръсне белите ти дробове! Тук дори няма да чуят изстрела. Кой е той?

— Не!

Мъжът се опита да се извие на стола; Брей заби коляното си между краката му, пръстите му стискаха неговата трахея. Натисна и на двете места; болка без никакво успокоение.

— Предупреждавам те, и това ще е за последно! Кой е той?

От устата на мъжа потече слюнка, очите му се превърнаха в кръгове от червени нишки, гърдите му свистяха отчаяно. Той изостави решителността си и изрече шепнешком името:

— Паравацини.

Брей стисна за последен път трахеята на убиеца; въздухът към белите му дробове и към главата му беше задържан за малко повече от две секунди; мъжът припадна. Скофийлд го положи върху близкия стол; един пиян белло романо повече.

Обърна се и тръгна към тясната пътека между редицата столове и криволичещата линия на трескавите танцьори. Първият мъж беше излязъл навън; Брей можеше да се помотае свободно за минута-две, но не повече. Той продължи да напредва през тълпата към входа, преминавайки през една по-малко претъпкана площадка в следващата зала.

Видя я в ъгъла, тъмнокосият Паоло стоеше до нея, двама други кавалери до него, всички домогвайки се да им обърне внимание. Паоло, обаче, изглеждаше най-малко настоятелен. Той знаеше на кого щеше да принадлежи тя, разбра го, когато ги забеляза, там, където неговият граф имаше интереси. Първата мисъл, която мина през съзнанието на Брей, беше, че роклята на Тони трябваше да бъде покрита.

Момичето в бяло. Нея също, убийте ги и двамата…

Той тръгна бързо към четворката, знаейки какво да направи. Имаше нужда от някакво разсейване, колкото по-истерично, толкова по-добре. Докосна ръката на Паоло, погледът му върху Антония, казвайки й да мълчи.

— Вие сте Паоло, нали? — попита той тъмнокосия мъж на италиански.

— Да, сър.

— Граф Гиламо иска да ви види веднага. Става въпрос за нещо спешно, мисля.

— Разбира се! Къде е той, сър?

— Преминете през онази арка ей там, тръгнете надясно, край редицата столове до онази врата. Там има стълбище…

Младият италианец се втурна. Брей извини Тони и себе си пред останалите двама. Той взе ръката й и я избута към арката, която водеше към дансинга.

— Какво става? — попита тя.

— Тръгваме си — отговори. — Тук вътре има някакви палта и разни други неща по столовете. Грабни най-тъмното и най-голямото, което можеш да откриеш. Бързо, нямаме много време!

Тя намери някакъв дълъг шлифер, докато Брей стоеше между нея и бутащите се на дансинга. Тя го грабна под мишница и с лакти си проправиха пътя към френския прозорец и към стълбището навън.

— Облечи го — заповяда Скофийлд, намятайки го върху раменете й. — Да вървим — каза той, спускайки се надолу по стълбата. — Ще минем за по-кратко през терасите надясно и отзад ще се върнем през коридора към паркинга…

Отвътре се чуха писъци. Мъжете крещяха, жените пищяха, и за няколко секунди през вратите наизскачаха фигури, намиращи се в различна степен на опиянение, блъскайки се един друг. Вътре настъпи внезапен хаос, но думите, изречени в резултат на паниката, бяха ясни.

Естато Учизо!

Терористи!

Бяха намерили тялото на граф Гиламо Скози.

Брей и Антония се спуснаха надолу към първия етаж на терасата. Започнаха да бягат край стената, изпълнена с декоративни цветарници. В края на коридора имаше тясна площадка, водеща към следващия коридор. Скофийлд хвана ръката й и я избута напред.

— Ти ще останеш!

Отгоре се чу някакъв вик; първият мъж, който беше изскочил през вратата само преди минути, стоеше на каменните стъпала, а в ръцете му имаше оръжие. Брей блъсна с рамо Антония, запращайки я към стената. Той скочи надясно към бетона, претъркулвайки се наляво, докато измъкваше браунинга от кобура. Изстрелите откъм мъжа се забиха в старинния камък над Скофийлд. Брей се прицели зад гърба си, раменете му бяха облегнати на паважа, дясната му ръка беше придържана от лявата. Стреля два пъти; убиецът падна напред, търкаляйки се по стъпалата.