Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Което означаваше, че има и още някой — някой наблизо, с когото да се свърже — който можеше да реши.

Някой във Вила Десте тази вечер.

— Това означава ли, че вие премисляте? — попита Брей.

— Не означава нищо!

— Тогава защо да остана? Не мисля, че трябва да ми давате заповеди, аз не съм някой от вашите преторианци. Ние не се пазарим; това е толкова просто.

— Не е чак толкова просто! — Гласът на Скози се разнесе отново, сега се усещаше по-скоро страх, отколкото гняв.

— Аз казвам, че е, и се кълна в това — каза Скофийлд, обръщайки се отново. Беше важно италианецът да повика своя невидим телохранител. Много важно.

Скози направи това.

— Вени! Престо! 14 14 Ела! Бързо! (ит.). — Б.пр.

Брей чу забързаните стъпки по тъмния път; след секунди един широкоплещест набит мъж във вечерни дрехи се появи, тичайки надолу от сенките.

Телохранителят не се обърка, не загуби нито миг. Той извади един револвер с къса цев и го насочи към Брей. Скози заговори, като че ли се опитваше да установи контрол над себе си, обяснявайки неща, които не бяха необходими.

— Живеем в смутни времена, сеньор Пастор. Всички ние пътуваме с тези преторианци, за които току-що споменахте. Терористите са навсякъде.

Моментът е неустоим. Сега е моментът да бъде нанесен последният смъртоносен удар.

— Това е нещо, което трябва да знаете. Терористите, имам предвид. Като Бригадите. Заповедите от овчарчето ли идват?

Скози сякаш беше ударен с някакъв невидим чук. Цялото му тяло се разтресе, залитайки от удара, смазан от неговата сила, опитвайки се да се възстанови, без да е сигурен дали това е възможно. На оскъдната светлина Скофийлд видя как по лицето на италианеца се появиха капчици пот, съвършено пасващи на посивяващите му слепоочия. Очите му бяха очи на ужасено животно.

— Приманере — прошепна той на телохранителя си и след това се втурна нагоре по тъмната пътека.

Скофийлд се обърна към мъжа, гледайки уплашено, и заговори на италиански.

— Не мисля, че знам повече от това, което ти знаеш. Предложих на шефа ти много пари от някой, той взе, че полудя. Господи, аз съм само един търговец!

Телохранителят не каза нищо, но очевидният страх на Брей го успокои.

— Ще имаш ли нещо против, ако запаля цигара? Пистолетите ме плашат ужасно.

— Давай — кимна широкоплещестият мъж.

Това беше последното нещо, който той щеше да каже през следващите няколко часа. Скофийлд бръкна в джоба си с лявата си ръка, а дясната, която попадаше в сянка, вдигна на равнището на лакътя на телохранителя. Когато извади пакет цигари, той стрелна дясната си ръка нагоре, сграбчвайки с пръсти дулото на револвера, извивайки грубо ръката и оръжието, в посока обратна на часовниковата стрелка. Пускайки цигарите, той хвана мъжа за гърлото с лявата ръка, възпирайки всеки възможен звук, изблъсквайки телохранителя от пътеката към близките скали, в гъстия листак отдолу. Когато мъжът падна, Брей изтръгна пистолета от извитата му китка и със силен удар на дръжката халоса мъжа по черепа. Телохранителят припадна; Скофийлд го издърпа още по-навътре сред бурените.

Нямаше нито секунда за губене. Гиламо Скози беше изтичал, за да се свърже със своя съвет. Това беше единственото обяснение. Останал сам, на терасата или в стаята, консилиере донасяше своята шокираща информация на някой друг, или на някои други.

Брей изтича нагоре по пътеката, придържайки се към сенките, доколкото може, като намали темпото до бърза походка, когато излезе на терасите пред стълбището до самата вила. Там някъде, горе, беше паникьосаният Скози. На кого ли се опитваше да се обади? Кой ли можеше да вземе решение, което силен, но изплашен мъж не беше в състояние да стори?

Скофийлд изкачи стъпалата бързо с револвера на телохранителя в джоба на панталоните си, браунингът му беше в кобура под смокинга. Той премина през френския прозорец в претъпканата зала; това беше „градината“, отдадена анахронично на начупените звуци на диско ритъма. От тавана се спускаха въртящи се огледални глобуси или цветни светлини, мятащи се лудо, а танцьорите ръкомахаха заедно, техните лица бяха с неподвижни изрази, загубени в ритъма, в „тревата“ или в алкохола.

Това беше най-близката зала, до най-прякото стълбище, до най-близката тераса по пътя от фонтана на Иполито. В състоянието, в което се намираше Скози, това трябваше да бъде помещението, в което трябваше да влезе първо. Имаше два входа: кой ли беше избрал?

Движението на дансинга се наруши и Брей получи своя отговор. Имаше една тежка врата в стената зад дългата блок маса. Двама мъже тичаха към нея; те бяха повикани. Беше вдигната тревога.