Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Бяха сами — или щяха да бъдат след няколко минути. Графът се появи, слизайки надолу по пътеката към фонтана. Брей закрачи през осеяната с бурени градина и излезе на пътеката, на петнайсет метра зад Скози. Той се изкашля в момента, когато Скози достигна до стената на фонтана, която беше с височината на човешки ръст. Графът се обърна; имаше достатъчно светлина, спускаща се от терасата, за да могат да се видят един друг. Скофийлд се притесняваше от мрака. Скози можеше да избере редица далеч по-удобни места, не толкова сенчести. Брей не обичаше сенките.

— Беше ли необходимо да идваме чак тук? — попита той.

— Исках да ви видя насаме, но нямах предвид да извървя половината път обратно до Рим.

— Нито пък аз, господин Пастор, до момента, когато казахте, че не желаете да ни видят да излизаме заедно. Веднага се сетих за това, което беше очевидно. Може би няма да се окаже мое предимство да ме видят да разговарям с вас. Вие сте брокер на шейховете.

— Това пък защо ще ви притеснява?

— Защо искахте да тръгнем поотделно?

Умът на Скози работеше бързо, потвърждавайки сравнението на Криспи за манталитета на Боржа.

— Бих казал, за да не бъде твърде очевидно. Но ако някой решеше да се разходи насам и ни видеше сега, това също щеше да бъде твърде очевидно. Има и едно средно положение, случайна среща в градините, например.

— Ето я срещата, никой няма да ни види — каза графът. — Има само един вход към фонтана на Иполито. На четиридесет метра зад нас. Оставил съм един адютант. За Гиламо Скози се знае, че се разхожда, придружен от подбран от него компаньон. Ако желаете, по пътя с петуниите. В подобни моменти той не желае да бъде притесняван.

— Тези предпазни мерки заради моя бизнес ли са?

Графът вдигна ръка.

— Запомнете, господин Пастор, че Скози-Паравацини се занимават с бизнес из цяла Европа, а също и в двете Америки. Ние непрекъснато търсим нови пазари, но не търсим арабски капитали. Те са силно непредсказуеми; навсякъде се издигат бариери, за да се предотврати външна намеса. Ние няма да допуснем да бъдем толкова щателно проучени. Интересите на евреите в Париж и Ню Йорк ни струват достатъчно скъпо.

— Това, което имам да ви кажа, няма нищо общо със Скози-Паравацини — каза Скофийлд. — То засяга само Скози, но не и Паравацини.

— Вие нагазвате в една чувствителна зона, господин Пастор. Моля ви, бъдете по-конкретен.

— Вие сте син на граф Алберто Скози, нали?

— Това е добре известно. Също както и приносът ми към разрастването на индустрията на Паравацини. Надявам се, че не ви е убягнала промяната в значението на името Скози-Паравацини.

— Не, не е, но дори и да беше, нямаше да има значение. Аз съм само един посредник, да предположим, първият от няколкото посредници, всеки от които ще бъде сменян от следващия. Доколкото ми е известно, аз се натъкнах случайно на вас, по време на едно благотворително тържество в Тиволи. Ние никога не сме разговаряли за това.

— Посланието ви наистина трябва да е драматично. Кой го изпраща?

Сега беше ред на Брей да вдигне ръката си.

— Моля ви. Така, както ние разбираме правилата, личностите не трябва да бъдат никога конкретни на първата среща. Само географската зона и политическото уравнение, което включва хипотетични противоположности.

Скози присви очи; те се концентрираха.

— Продължавайте — каза той.

— Вие сте граф, затова ще променя малко правилата. Да речем, че има един принц, който живее в една огромна страна, едно шейхство, в действителност намиращо се на залива. Вуйчото, кралят, живее в друга ера; той е стар и сприхав, но думата му е закон, също както е било по времето, когато той е водил бедуинското племе през пустинята. Той пропилява милиони в лоши инвестиции, разпилявайки ресурсите на шейхството, отнемайки твърде много от богатствата на земята, и то твърде бързо. Да речем, че хипотетичният принц иска да го отстрани. За доброто на всички. Той се обръща към съвета на сина на Алберто Скози, наречен на името на корсиканския падроне, Гилом… Това е посланието. Сега бих искал да поговоря за себе си.

— Кой сте вие? — попита италианецът, очите му бяха се разширили. — Кой ви изпрати?

— Нека завърша — каза бързо Брей. Той трябваше да се възползва от първоначалното объркване и да прескочи на второто плато. — Като наблюдател на това… хипотетично уравнение, мога да кажа, че то достигна до своята критична точка. Няма нито ден за губене. Принцът се нуждае от вашия отговор и, откровено казано, ако аз му го занеса, това ще ме направи доста по-богат от сега. Вие, разбира се, ще трябва да посочите цената на Съвета. А аз ще ви кажа, че… петдесет милиона, американски, не са проблем.