Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Разбира се, че искаше. — Антония стана. — Мисля, че сега разбирам. Но ти трябва също да разбереш. Аз не съм някой друг. Аз трябваше да се преструвам, че съм някой друг и че не съм аз самата, а това е най-сигурният път да разбереш кой си всъщност. Аз съм си аз и ти ми помогна да открия този човек отново.

Тя се обърна и тръгна бързо към спалнята, после затвори вратата след себе си.

— Тони, съжалявам…

Брей стана, ядосан на себе си. В своя изблик беше разкрил далеч повече, отколкото трябваше. Мразеше да губи контрол над себе си.

Някой почука на вратата, на външната врата. Скофийлд се обърна и инстинктивно докосна кобура, преметнат през гърдите му, под сакото. Пъхна ръката си под сакото, махна веригата от вратата и я отвори. В коридора стоеше сервитьорът от Криспи, който беше обслужил тяхната маса. Държеше някакъв плик и го предаде на Скофийлд през отвореното пространство. Криспи не беше поел никакви рискове; неговият човек беше пощальон.

— Грацие. Уно моменто 10 10 Благодаря. Един момент (ит.). — Б.пр. — каза Брей, бръквайки в джоба си за някаква банкнота.

Скофийлд затвори вратата и разкъса плика. Към някаква бележка имаше прикрепени два позлатени билета. Той ги махна и прочете съобщението на Криспи, почеркът беше също толкова цветист, колкото и езикът.

„Долуподписаният успя да донесе на граф Скози, че един американец на име Пастор ще му бъде представен във Вила Десте. Графът успя да разбере, че този Пастор има много широки връзки в страните от ОПЕК и се занимава като агент купувач на прогизналите от петрол шейхове. Това са начинания, за които мъжете никога не разговарят, така че само се усмихвай, но научи Арабския полуостров. Графът също така разбира, че Пастор е просто на почивка и търси приятни развлечения. Всичко е осигурено, графът може да ти предложи всичко.

Целувам ръката на белла синьорина 11 11 Красива госпожица (ит.). — Б.пр. .

Чао!

Брей се усмихна. Криспи беше прав; никой, който изпълняваше услугите на посредник за шейховете никога не обсъждаше тези услуги. Подробностите бяха изключително малко, тъй като интересите бяха изключително големи. Щеше да разговаря за други неща с граф Гиламо Скози.

Той чу как бравата на вратата на спалнята щракна. Настъпи момент на колебание, преди Антония да я отвори. Когато го направи, Брей разбра причината. Тя стоеше в рамката на вратата по черния комбинезон, който той й беше купил долу. Беше махнала сутиена си, гърдите й изпъкваха под коприната, дългите й крака бяха очертани под загадъчната тъмна материя. Беше боса, бронзовата кожа по раменете и глезените й беше в съвършен унисон с ръцете и лицето й. Красивото й лице, привличащо и нежно, с тъмните очи, които бяха приковани върху неговите, без да помръднат, без да го осъждат.

— Трябва да си я обичал много — каза тя.

— Да. Беше много отдавна.

— Недостатъчно, явно. Нарече ме Тони. Това ли беше нейното име?

— Не.

— Радвам се. Не бих искала да ме вземат за някоя друга.

— Даде ми да го разбера. Това няма да се случи повече.

Антония беше безмълвна, остана неподвижна до вратата, погледът й все още беше нерешителен. Тогава тя заговори, беше въпрос.

— Защо отказваш на себе си?

— Аз не съм някакво животно в трюмовете на някаква гемия.

— И двамата знаем това. Видях как ме гледаш, как после поглеждаш настрани, като че ти е било забранено. Ти си напрегнат, но не търсиш начин как да се успокоиш.

— Ако търсех този тип… успокояване… знам къде да го намеря.

— Аз ти го предлагам.

— Предложението ти трябва да бъде обсъдено.

— Престани! — кресна Антония, пристъпвайки напред. — Искаш някоя проститутка? Тогава мисли за мен като за проститутката на куриера.

— Не мога да го направя.

— Тогава гледай на мен както искаш! Част от теб с мен, друга част далеч. Какво искаш?

Моля те не прави това. Остави ме там, където бях, дълбоко в земята, удобно в мрака. Не ме докосвай, защото ако го направиш, ще умреш. Разбираш ли това? Мъжете ще те повикат от другата страна на бариерата и ще те убият. Остави ме с проститутките, с професионалистите, тъй като аз съм професионалист. Ние знаем правилата. Ти не ги знаеш.

Тя стоеше пред него; той не я беше видял кога се приближи, тя просто беше там. Когато погледна към нея, лицето й беше близо до неговото, очите й бяха близо, сълзите й бяха близо, устните й се разтвориха.

Цялото й тялото трепереше; тя беше обзета от страх. Белезите бяха изчезнали; тя ги беше махнала, защото беше видяла болката в очите му.