Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Това обикновеният му курс ли е?

— Не, естествено. Обичайното пристанище е Пиомбино. Но плащам за допълнителното гориво с радост, без да мисля за загубата.

— Това е много щедро от твоя страна…

— А защо не? Ти винаги си бил честен с мен.

— А защо не? Ти винаги ми предаваше информация. — Скофийлд бръкна в джоба си и извади пачка банкноти. — Страхувам се, че ще има някои промени. Ще започна с това, че имам нужда от две лодки; едната ще отплава на юг от Бастия, а другата на север. Ще се срещнат на хиляда ярда от брега. Ще ги посрещне един скутер, който също трябва да бъде нает. Аз ще бъда в едната, а руснакът — в другата. Ще ти подам сигнал. След като се качим на борда, ще се отправим към открито море, където двата курса ще бъдат показани от нас, капитаните ще са единствените хора, които ще ги знаят.

— Толкова много усложнения, приятелю! Те не са необходими, имаш думата ми!

— И аз ще те възнаградя, Силвио, но докато държа ключа в сърцето си, ти ще правиш това, което ти казвам.

— Естествено! — каза Монтефиори, преглъщайки. — Но трябва да разбереш колко много разходи ще ми натрупа всичко това.

— Но те ще бъдат покрити, нали?

— Радвам се, че ме разбираш.

— О, да, Силвио. — Американецът измъкна няколко от големите банкноти. — За начало искам да знаеш, че дейността ти за Вашингтон никога няма да бъде разкрита от мен; а сама по себе си тя съдържа значителна сума, която ще ти бъде изплатена, ако цениш живота си. И искам да вземеш това. Това са пет хиляди долара. — Скофийлд подаде парите.

— Скъпи ми приятелю, ти каза десет хиляди! Разчитайки на думата ти, уредих всички тези неща, които ми струваха много! — Потта бликаше от порите на Монтефиори. Не стига че връзките му с Държавния департамент бяха в непредсказуема опасност, но тази свиня, този изменник, се канеше да го ограби безочливо!

— Още не съм свършил, Силвио. Ти май много се безпокоиш. Знам, че казах десет хиляди и ще си ги получиш. Остават още пет хиляди, без да броим допълнителните ти разходи. Нали така?

— Точно така — каза корсиканецът. — Разходите са убийствени.

— Всичко е убийствено в тези дни — съгласи се Брей. — Да кажем… петнадесет процента над цената, която си платил, това удовлетворява ли те?

— Ако беше някой друг, можеше и да споря, но с теб — никога.

— Значи, ще се разберем за допълнителни хиляда и петстотин, окей? Значи остават още шест хиляди и петстотин, които ще получиш.

— Фразата беше доста тревожна. Тя обещава да получа парите в бъдеще, а разходите съм направил сега. Те не могат да бъдат отложени.

— Хайде, стари приятелю. Сигурно мъж с твоята репутация може да спечели доверието на някого за ден-два.

— Ден-два, Брендън? Отново неопределено. Няколко дни и ти вече ще си в Сингапур или в Москва. Можеш ли да бъдеш по-конкретен?

— Разбира се. Парите ще бъдат на един от твоите траулери. Не съм решил на кой по-точно. Ще бъдат под предната преграда, вдясно от напречната греда, ще ги скрия в някое кухо пространство между обкованото със стомана дърво, прикрепени към корпуса. Ще ги намериш лесно.

— Света Дево, ами нали ще ги намерят и другите!

— Защо? Никой няма да ги търси, освен ако ти не им съобщиш.

— Твърде е рисковано! На борда няма моряк, който да се поколебае да убие майка си пред своя свещеник за толкова много пари. Наистина, скъпи ми приятелю, къде ти е акълът!

— Не се тревожи, Силвио. Посрещни корабите си в пристанището. Ако не намериш дървото, търси човек с отсечена ръка; той ще държи парите.

— Смяташ да поставиш капан? — попита Монтефиори не вярвайки, потта напояваше яката на ризата му.

— Едно малко капанче; ти си го правил и преди. Просто развий гайката и то ще бъде дезактивирано.

— Ще помоля брат си… — Силвио беше потиснат. Американецът не беше приятен човек. Като че ли Скофийлд четеше неговите мисли. Ако парите бъдеха оставени на борда, нямаше да има смисъл да взривява лодката; Държавният департамент можеше и да не плати пълната стойност. А дотогава и двамата щяха да са обратно в Бастия. Презираният Скофийлд щеше да си плава надолу по Волга, или по Нил. — Няма ли да размислиш, скъпи приятелю?

— Страхувам се, че не мога. А и няма да разкажа на никого колко много Вашингтон си мисли за теб. Не се инати, Силвио, парите ще бъдат там. Разбери, може би ще се чуем пак. Много скоро.

— Не бързай, Брендън. И моля те, не казвай нищо повече. Не желая да зная нищо повече. Това е такъв товар за мен! Какви са сигналите за довечера?