Ридли Пиърсън - Смъртоносни разкрития

Фанчели бе подобаващо объркан.

— Какво има, шерифе?

— Заместник-шериф Томи Брандън — представи го Уолт.

Томи кимна на мъжа, но остана на два метра от него. „Ако погледите можеха да изпепеляват…“, помисли си Уолт.

— Какво става? — обърна се Фанчели към Брандън, но той не отговори нищо.

— Г-н Фанчели…

— Дон.

— Понякога сме поставени в ситуация, когато ни се налага да искаме доброволни показания от цивилен гражданин. Не настояваме да се забърквате, но за да сме откровени, не е изключено в някой бъдещ момент да бъдете привикан за разпит или дори да ви призоват да дадете показания в съда. Ако не искате това да стане, ще направим всичко, което ни е по силите, за да ви защитим и да го предотвратим.

Ефектът беше точно такъв, на какъвто Уолт се надяваше. Първо, беше залъгал заподозрения, карайки го да мисли, че появата им няма нищо общо с неговите действия; второ, беше му внушил, че те са зависими от него, вдъхвайки му фалшива самоувереност.

— За какво става дума?

— Смятаме, че вашият „Форд F-150“ може да е излязъл от магистралата през нощта на дванайсети срещу тринайсети този месец.

Фанчели успя да си придаде безпристрастна физиономия, макар че очите му се стрелкаха нервно между Уолт и Брандън.

— Да, така е — призна той.

Уолт скри облекчената си въздишка. Беше се притеснявал, че може да му се наложи да спори с мъжа за тази част от историята.

— Имаме свидетел — каза той, за да бъде съвсем убедителен.

— Нима?

— Идентифицира пикапа ви — обади се Брандън с дълбокия си баритон.

— Някой беше прегазил лисица. Кривнах, за да я избегна, и загубих контрол.

— Случва се — каза Уолт, тайно впечатлен от самообладанието на мъжа. Научаваше за Фанчели повече, отколкото той би искал. Това беше стадият на изпитване: възможността да проучи заподозрения и да се опита да го разшифрова. Намерѝ правилния шифър и ще можеш да отключиш всички врати, издигнати пред истината.

— Значи вие сте шофирали — продължи Уолт. — Вие сте били зад волана?

— Автомобилът е мой.

— Спрели сте и сте слезли от него — каза Уолт и видя как този детайл хвана Фанчели неподготвен. — Знаете ли, повечето хора, които познавам, биха отишли да разгледат предницата на колата, за да видят дали няма някакви щети.

— Аз не съм блъснал нищо — заяви Фанчели. — Казах, че на пътя имаше лисица и завих, за да я избегна.

— Да, споменахте го — рече Уолт. — Имах предвид, че повечето хора биха излезли от колата, за да проверят за щети. Иначе защо да излизате, вместо просто да се върнете на магистралата?

— Още не разбирам за какво става въпрос.

— Оставихте ли двигателя да работи?

— Това пък какво общо има?

— Фаровете. Има общо с фаровете.

— Фаровете ми са добре. И двата светят.

— При този модел, F-150, дори ако двигателят е изключен, фаровете продължават да светят още шейсет секунди. Направено е с цел безопасност, за да можете да стигнете до вратата на дома си.

— Каква е тая работа с фаровете, шерифе?

— Вие сте излезли от колата и сте отишли зад нея.

— Така твърди нашият свидетел — каза Брандън.

— И какво от това? Бях си изкарал акъла, като излетях така от пътя. Трябваше да се изпикая. Да не мислите, че ще пикая в светлината на фаровете? Затова се отдалечих от пикапа. Голяма работа!

— На мен ми звучи логично. — Уолт погледна към Брандън, който кимна. — Но това не ни интересува.

— Направо ви повярвах — рече Фанчели.

— Работата е там, че сте били зад автомобила…

— А фаровете са били включени — добави Брандън.

— Добре де. И какво?

— Ами — каза Уолт, — като сте се връщали в кабината, сте идвали откъм задната страна. Нали така?

— Да речем.

— Интересува ни какво сте видели, докато сте се връщали.

— Тук вече не разбирам.

— Може би сте забелязали нещо или някого в близост до пикапа…

— Например?

— Нещо необикновено, каквото и да е?

— Не се сещам.

— Искаме да помислите за това. И да ни кажете всичко, което може да сте видели и да ви се е сторило необичайно.

— Нищо не съм забелязал. Изпиках се, върнах се и потеглих.

Уолт положи усилия да не издаде разочарованието си. Запази безпристрастното си, леко отегчено изражение на обществен служител, който си върши работата.

— Ловувате ли с лък, г-н Фанчели?

— И какво, ако ловувам?

— През последните три години да сте кандидатствали за разрешително за лов на мечки?

— Това не е престъпление, нали?

— Доколкото знам, не — рече Уолт.

— Добре тогава.