Ридли Пиърсън - Смъртоносни разкрития

— Това не е мой проблем. — Анстед му връчи папката и се обърна към тринайсетата дупка. — Играеш голф, нали?

— Да.

— Трябва някой път да направим една игра.

— С удоволствие.

Анстед погледна за втори път към тринайсетата дупка. Партньорът му изглеждаше готов да избухне, когато още една група стигна до грийна на дванайсетата.

— Ами Фанчели? — попита Уолт. — Проследих пикапа, защото мислех, че има важно отношение към убийството на Гейл, само че един от заместник-шерифите ми проумя, че не е така. Обаче мога да го използвам. И двамата можем да го използваме…

— Ще бъде доста рисковано. Съмнявам се, че някой се е опитвал да приложи този федерален закон в последно време.

— Да не забравяме онзи колективен процес срещу Северозападната електрокомпания в Уайоминг.

— Там ставаше дума за птици, които са се изпържили на високоволтовите кабели, а не за ловец с лък, който е оскубал прегазен ястреб. Това е федерален закон, а не щатски.

— Но го има черно на бяло.

— Да, има го. Само че не е изпробван.

— Разбираш какво целя.

— Да. Изобретателно е, а също така и важно, мисля. Мръсник като този го спипваш както можеш.

— Това имах предвид. — Шерифът си помисли: Пък и гласоподавателите ще го одобрят.

— Аз не само ще те подкрепя по отношение на Фанчели — каза Анстед, — но и ще свикам пресконференция, на която ще изложа всичко публично, с надеждата, че това ще ни помогне да пресечем финала.

Изненада.

— Ще искам да си до мен — допълни той.

— Няма проблем — каза Уолт.

— Искаш ли моите момчета да го разгласят?

Ако уведомяха пресата, може би Фиона щеше да бъде пратена да снима ареста. Уолт потрепери при тази мисъл.

— Май по-добре не.

— Сигурен ли си? Това е адски добър коз, статия на първа страница и снимка на онзи в белезници. Предубеждаване на заседателите, сещаш се… — Той побутна леко Уолт по рамото. Шерифът отбеляза, че нещата почват да стават прекалено дружески.

— Ще съобщя в кантората ти, когато го приберем. Какво ще кажеш?

— За кога говорим? — Явно не искаше журналистите да го спипат, докато играе голф. Не би изглеждало добре.

— Мога да изчакам около час — рече Уолт.

— Ти си добър човек, Уолт — отвърна Анстед, широко ухилен. Приведе се към него. — Играем на вързано, по двайсет долара на дупка, а с Тим това е като да вземеш близалката на бебе. Само че не си го чул от мен.

— Моите хора ще се обадят в кантората ти, като го приберем — повтори Уолт.

— Ще искам да си до мен.

— Ясно.

— Но за да ме накараш да се заема с Туливич, ще ти е нужно нещо много повече. Тя е задънена улица, Уолт. Там ни чакат само неприятности.

— Добре. — Шерифът се опита да прозвучи разочаровано, докато вътрешно ликуваше от предвидимостта на мъжа. Не за първи път доказателствата в някой случай не достигаха, макар че престъпникът бе ясен.

— Не бих се захванал с това дело, освен ако не накараш мъртвеца да стане и да я посочи с пръст. — Анстед се усмихна. Съвършените му зъби блеснаха на загорялото му лице. Уолт стоеше пред следващия главен прокурор и двамата го знаеха.

— Случаят може да остане нерешен — предупреди го Уолт, отново криейки радостта в гласа си.

— Страхотна игра — отбеляза Анстед, като вдигна стика си, но изгледа Уолт в очите с известно подозрение. Беше доловил облекчението му.

— Страхотна игра — повтори Уолт.

Шерифът бе съсредоточил цялото си внимание върху малката дървена къщурка пред себе си.

Тя бе една от дванайсетте къщи в квартал, датиращ от 80-те, и бе изработена от трупи, имаше горскозелени первази и асфалтови покривни плочи. До входната врата стояха два планински велосипеда, заедно с чифт работни ботуши и кучешка паничка. Фордът бе паркиран на алеята. Домът на Лиза беше отляво — очарователна къщичка с редица от дървени цветя на моравата отпред, които бяха боядисани в основните тонове. Между две от цветята бе опънат малък брезентов транспарант, на който пишеше: Детска градина „Алтурас“. Когато не се грижеше за дъщерите му, тя водеше детската градина.

Уолт не виждаше къщата на Лиза. Той едва съзираше и тази на Фанчели. Вместо това, седнал в колата си до мълчаливия Брандън — чиято ръка бе поставена в превръзка през рамото — Уолт забелязваше само ужаса, на който бе станала свидетел Лиза; чуваше ударите на рамката на леглото в стената, както ги бе чула тя; повдигаше му се, както беше станало с нея.

— Той едва ли ще ни създава проблеми, как мислиш? — рискува да се обади Брандън.