Хенинг Манкел - Петата жена

Бяха съвсем зациклили, когато Сведберг се върна от болницата. Според Валандер в този миг той действително се появи като истински спасител в голямата им неволя. Защото щом колегата му седна на масата и с много усилия сложи книжата си в ред, най-сетне достигнаха точката, която в разследването сякаш открехна вратичка.

Сведберг започна, като помоли да го извинят за отсъствието му. Валандер сметна, че е редно да попита какво се е случило в болницата.

— Цялата работа е много странна — започна Сведберг. — Малко преди три през нощта в Родилното отделение се появила някаква медицинска сестра. Една от акушерките, която се казва Юлва Бринк и, между другото, ми е братовчедка, карала нощно дежурство. Не познавала сестрата и се опитала да разбере какво прави там. Тогава онази я блъснала на пода и я ударила. Изглежда, въпросната медицинска сестра имала метален бокс или нещо подобно на ръката си. Юлва припаднала. Когато дошла на себе си, жената я нямало. Естествено, настанала голяма суматоха. Никой не знае какво е правила там. Разпитали всички родилки. Никой обаче не я е виждал. Бях там и разговарях с хората от болничния персонал, които са били на смяна през нощта. Естествено, всички бяха много разстроени.

— Какво стана с акушерката? — попита Валандер. — Твоята братовчедка?

— Получила е сътресение на мозъка.

Валандер тъкмо щеше да се върне към Холгер Ериксон, когато Сведберг отново взе думата. Изглеждаше объркан и нервно се почесваше по плешивината.

— Това, което е още по-странно, е, че въпросната медицинска сестра е била там и преди. Една нощ преди около седмица. По случайност Юлва е била дежурна и онзи път. Сигурна е, че тази жена не е истинска сестра, а просто е предрешена като такава.

Валандер смръщи чело. Същевременно си припомни листа, който от една седмица лежеше на бюрото му.

— Ти и тогава разговаря с Юлва Бринк — рече той. — И си водил записки.

— Изхвърлих ги — поясни Сведберг. — Понеже тогава нищо не се беше случило, сметнах, че не заслужава внимание. Имахме си по-важна работа.

— Според мен е доста зловещо — рече Ан-Брит. — Мнима медицинска сестра се вмъква в Родилното отделение през нощта. И без да се колебае, прибягва до насилие. Това трябва да означава нещо.

— Братовчедка ми не я е разпознала, но успя да даде много добро описание. Била е със здраво телосложение и очевидно много силна.

Валандер не спомена, че листът на Сведберг все още лежи на бюрото му.

— Звучи странно — само каза. — Какви мерки ще предприеме болницата?

— Засега ще се обърнат към охранителна фирма. После ще трябва да почакат и да видят дали мнимата медицинска сестра ще се появи отново.

Оставиха нощното произшествие. Валандер погледна Сведберг и без особен ентусиазъм си помисли, че вероятно той само ще подсили чувството, че разследването е на никъде. Грешеше. Оказа се, че Сведберг има новини.

— Миналата седмица разговарях с един от служителите на Холгер Ериксон — уточни той. — Туре Карлхамар, на седемдесет и три години, живее в Сварте. Написах рапорт, който може би сте прочели. Работил е като продавач на коли за Ериксон повече от трийсет години. Отначало само си седеше и го оплакваше. Холгер Ериксон бил човек, за когото можело да се кажат само хубави неща. Жената на Карлхамар вареше кафе. Вратата към кухнята беше отворена. Ненадейно тя влезе, тресна таблата с кафето на масата така, че сметаната се разплиска, и рече, че Холгер Ериксон бил мошеник. След което си излезе.

— Какво се случи после? — попита Валандер учудено.

— Естествено, получи се малко неловко. И Карлхамар поддържаше своята версия. Сетне отидох да поговоря с госпожата. Но нея я нямаше.

— Какво ще рече това? Как така я е нямало?

— Взела колата и заминала нанякъде. После няколко пъти се обаждах по телефона. Никой не отговаряше. Обаче тази сутрин получих писмо. Прочетох го, преди да тръгна за болницата. Беше от жената на Карлхамар. И ако това, дето тя пише, е вярно, то представлява крайно любопитно четиво.

— Разкажи накратко — подкани го Валандер. — После може да ксерокопираш писмото.

— Тя твърди, че Ериксон много пъти е показвал признаци на садизъм. Отнасял се зле със служителите си. Тормозел онези, които напускали работа. Непрекъснато повтаря, че може да приведе безброй примери в подкрепа на думите й.

Сведберг затърси в текста.

— Пише, че не питаел почти никакво уважение към хората. Бил жесток и алчен. Към края на писмото намеква, че често пътувал до Полша. Явно там е посещавал някакви жени. Според госпожа Карлхамар те също биха могли да разкажат това-онова. Разбира се, това може да са просто клюки. От къде ще знае какво е правел той в Полша?