Хенинг Манкел - Петата жена

Блед спомен изникна в съзнанието на Валандер и също толкова бързо се изпари. Беше нещо свързано със Сведберг. И болницата.

— Това отново повдига въпроса за нуждата от повече персонал — отбеляза Пер Окесон. — Страхувам се, че повече не можем да го отлагаме.

Валандер знаеше какво има предвид. При някои предишни случаи между него и Пер Окесон бяха възниквали противоречия относно това дали трябва да искат подкрепления, или не.

— Ще го обсъдим най-накрая — рече Валандер. — Нека започнем с това докъде всъщност сме стигнали с разследването.

— Имаше няколко телефонни обаждания от Стокхолм — съобщи Лиса Холгершон. — Едва ли е необходимо да уточнявам от кого. Тези случаи на насилие накърняват образа на симпатичните квартални полицаи.

Смесица от примирение и веселие премина през стаята, но никой не изкоментира казаното от нея. Мартинсон звучно се прозя. Валандер прие това като сигнал, че може да започне.

— Всички сме уморени — каза той. — Проклятието на полицейската работа е недоспиването. Или поне в моменти като този.

Някой отвори вратата и го прекъсна. Влезе Нюберг. Валандер знаеше, че е разговарял по телефона с Криминалната лаборатория в Линшьопинг. Нюберг докуцука до масата с патерицата си.

— Как е кракът ти? — поинтересува се Валандер.

— Е, във всеки случай по-добре, отколкото ако се бях набучил на бамбук, внесен от Тайланд — отвърна той.

Валандер го изгледа изпитателно.

— Знаем ли го със сигурност? Че прътите са от Тайланд?

— Да, знаем го. Внасят се като въдици или материал за декорация чрез търговска къща в Бремен. Разговаряхме с представителя за Швеция. В страната влизат над сто хиляди бамбукови пръти годишно. Невъзможно е да се каже откъде точно са закупени. Току-що разговарях с Линшьопинг. Могат да ни помогнат, като определят от колко време е в страната. Бамбукът се внася, когато е достигнал определена възраст.

Валандер кимна.

— Нещо друго? — попита, все още обърнат към Нюберг.

— За Ериксон или за Рюнфелд?

— И за двамата. Един по един.

Нюберг отвори бележника си.

— Дъските за мостчето са от супермаркета за строителни материали в Юстад — поде той. — Ако този факт изобщо може да ни е от някаква полза. Местопроизшествието няма улики, които биха могли да ни помогнат с нещо. От страната на хълма, където се издига наблюдателницата, има коларски път и можем спокойно да приемем, че убиецът го е използвал при положение, че е дошъл с кола. Както предполагам, е и направил. Снехме отпечатъци от всички следи от коли, които открихме. Но като цяло местопроизшествието е необичайно добре почистено.

— А къщата?

— Проблемът е, че не знаем какво търсим. Всичко изглежда в отличен ред. Влизането с взлом, за което Холгер Ериксон е подал сигнал преди около година, също е загадка. Единственото, което си струва да се отбележи, е, че само преди няколко месеца е поръчал да се монтират няколко допълнителни ключалки на вратите, които водят в жилищната постройка.

— Това може да означава, че се е страхувал от нещо — отбеляза Валандер.

— Склонен съм да приема това обяснение — отвърна Нюберг. — От друга страна, днес много хора си монтират допълнителни ключалки, нали така? Живеем в Златния век на бронираните врати.

Валандер остави Нюберг и огледа масата.

— Съседи — рече той. — Различни сведения, получени от частни лица. Кой е бил Холгер Ериксон? Кой е имал причина да го убие? Харалд Бергрен? Крайно време е да направим цялостно обобщение. Ще отделим колкото време е нужно.

Впоследствие, когато Валандер си спомняше за този четвъртък сутрин, това му приличаше на едно безкрайно и стръмно изкачване. Всеки докладва резултатите от работата си и единственото заключение, до което успяха да стигнат, бе, че нямаха никакви признаци за напредък. Наклонът стана още по стръмен. Изглежда, бе невъзможно да се разровят по-надълбоко в живота на Ериксон. Продължаваха напред, а пътят ставаше все по-дълъг и стръмен. Никой не бе видял нищо, явно никой не бе познавал този мъж, който продавал коли, наблюдавал птиците и съчинявал стихове. Накрая Валандер започна да вярва, че е сбъркал — че въпреки всичко жертвата е попаднала на маниакален убиец, който случайно е избрал именно неговия ров и прерязал именно неговото мостче. Ала през цялото време дълбоко в себе си знаеше, че не би могло да е така. Убиецът говореше на определен език. В начина, по който бе убил Ериксон, имаше логика и последователност. Валандер не грешеше. Проблемът бе, че не знаеше откъде да продължи.