Хенинг Манкел - Петата жена

— Къде е това? — попита Хансон.

— В Южен Йемтланд. На петдесетина километра от границата с Херьедален.

— Какво общо е имал Ериксон с това място? Нали е бил от Сконе?

— Именно това трябва да установим — уточни Валандер. — Защо не е дарил пари на някоя църква в околността? Какво означава това? Защо е избрал точно тази църква? Искам да знам. Трябва да съществува някаква конкретна причина.

Щом той млъкна, никой вече нямаше какво повече да добави. Щяха да продължат да ровят в купата сено. Никой не очакваше, че решението ще дойде от само себе си, без изтощителен труд, който ще подложи търпението им на проверка.

Вече бяха заседавали няколко часа, когато Валандер реши сам да повдигне въпроса за нуждата от повече хора. Редно бе да им каже, че е било отправено предложение да получат външна помощ от експерт по криминална психология.

— Нямам никакви възражения относно това да ни пратят подкрепления — рече той. — Имаме много материал за разследване и ще ни отнеме страшно много време.

— Ще се заема с това — отговори Лиса Холгершон.

Пер Окесон кимна, без да каже нищо. През всичките тези години, в които Валандер работеше с него, никога не бе чул Окесон да се изказва, без да има нужда. Валандер предположи, че навярно това е ценно качество за поста, който му предстои да заеме в Судан.

— За сметка на това съм по-скептичен дали действително ни е необходим психолог, който да ни диша във врата — продължи Валандер, щом въпросът за подкрепленията беше решен. — Аз пръв ще се съглася, че Макс Екхолм, който беше тук през лятото, ни бе от голяма полза. Той привеждаше ценни аргументи и догадки. Не бяха решаващи, но не бяха и без значение. Днес ситуацията е различна. Моето предложение е да му изпратим извадка от следствените материали и да го помолим за мнение. Засега ще се задоволим с това. Ако пак се случи нещо важно, ще преценим наново ситуацията.

И този път предложението на Валандер не срещна никакви възражения.

Минаваше един часът, когато най-сетне разпуснаха съвещанието. Валандер бързо излезе от участъка. От дългото заседание главата му бе натежала. Отиде с колата си до един ресторант в центъра, където предлагаха обедно меню. Докато ядеше, се мъчеше да прецени какво всъщност бе излязло наяве по време на съвещанието. Мислите му постоянно се връщаха към въпроса какво се бе случило при езерото до Елмхулт преди десет години, затова реши да последва интуицията си.

Щом се нахрани, се обади в хотел „Секелгорден“. Бу Рюнфелд си беше в стаята. Валандер помоли рецепциониста да му предаде, че ще го посети малко след два часа. После се върна в участъка. Откри Мартинсон и Хансон и ги отведе в кабинета си. Помоли Хансон да се обади в Свенставик.

— Какво всъщност да попитам?

— Говори направо. Защо Холгер Ериксон е направил това единствено изключение в завещанието си? Защо е пожелал да дари пари именно на тази енория? Дали търси изкупление за греховете си? В такъв случай за какви? И ако някой започне да ти мънка, че става дума за поверителна информация, кажи, че ни е необходима, за да предотвратим още подобни убийства.

— Наистина ли искаш да попитам дали е търсил изкупление за греховете си?

Валандер се разсмя.

— Ако е необходимо — каза той. — Разбери каквото можеш. Смятам да заведа Бу Рюнфелд в Елмхулт. Помоли Ебба да ни запази стаи в някой хотел в Елмхулт.

Мартинсон изглеждаше скептичен.

— И какво си мислиш, че ще разбереш, като гледаш езерото? — попита.

— Не знам — откровено си призна Валандер. — Но поне пътуването ще ми даде време да поговоря с Бу Рюнфелд. Струва ми се, че има информация, която може да се окаже важна за нас и която няма да сподели, освен ако не проявим нужното упорство. Трябва да дълбаем достатъчно силно, за да пробием повърхността. Освен това на мястото трябва да е останал все някой, който е бил там, когато е станала злополуката. Искам да свършите малко подготвителна работа. Обадете се на колегите в Елмхулт. Едно събитие отпреди десет години. Можете да получите точната дата от дъщерята. Удавяне при злополука. Ще ви се обадя, щом пристигна.

Вятърът бе все още бурен, докато Валандер вървеше към колата си. Влезе в „Секелгорден“ и отиде до рецепцията. Бу Рюнфелд седеше на един стол и го чакаше.

— Вземете си палтото — рече Валандер. — Ще отидем на разходка в полето.

Мъжът го изгледа очакващо.

— Къде ще ходим?

— Ще ви кажа, като се качите в колата.

Веднага след това напуснаха Юстад.