Хенинг Манкел - Петата жена

— Но не загатва ли с нещо за възможността той да е бил хомосексуален? — попита Валандер.

— Не. Частта за пътуванията до Полша не оставя такова впечатление.

— И, разбира се, Карлхамар не е чувал за човек на име Харалд Бергрен, нали?

— Не.

Валандер изпита нужда да се поразтъпче. Това, което Сведберг им разказа за съдържанието на писмото, несъмнено беше важно. За втори път през последните двайсет и четири часа чуваше да описват някого като брутален човек.

Предложи кратка пауза, за да проветрят. Пер Окесон остана в стаята.

— Вече е ясно — съобщи той. — За Судан.

Валандер усети как го проряза завист. Окесон бе взел решението и имаше куража да замине. Защо и той самият не направи същото? Защо се задоволява само с търсенето на нова къща? Сега, когато баща му си бе отишъл, нямаше нищо, което да го задържа в Юстад. Линда се справяше сама.

— Не им ли трябват полицаи, които да държат в ред бежанците? Имам известен опит с тази работа от Юстад.

Пер Окесон се засмя.

— Мога да попитам — рече. — Обикновено в състава на различни бригади към ООН се включват и шведски полицаи. Нищо не пречи да подадеш молба.

— Точно сега съм възпрепятстван от разследването на убийство. Но може би по-късно. Кога заминаваш?

— След Коледа. В дните преди Нова година.

— А жена ти?

Пер Окесон разпери ръце.

— Всъщност, струва ми се, че се радва, задето няма да й се налага да ме вижда за известно време.

— А ти? И ти ли се радваш, че няма да я виждаш?

Пер Окесон се поколеба, преди да отговори.

— Да — каза после. — Мисля, че ще бъде хубаво да се махна. Понякога имам чувството, че никога няма да се върна. Не съм от хората, дето биха отплавали за Антилските острови в собственоръчно направена лодка. Никога не съм мечтал за подобно нещо. Ала ето че заминавам за Судан. И нямам идея какво ще стане след това.

— Всички мечтаят да избягат — рече Валандер. — Хората в Швеция постоянно се впускат в търсене на нови райски кътчета, където да се скрият. Понякога си мисля, че вече трудно разпознавам собствената си страна.

— Може би аз също бягам? Едва ли Судан изглежда като рай.

— Във всеки случай правиш добре, че опитваш — каза Валандер. — Надявам се, че ще пишеш от време на време. Ще ми лисваш.

— Всъщност това е нещо, което чакам с нетърпение. Да пиша писма. Не служебна кореспонденция. Говоря за частни писма. Мислех си, че трябва да проверя колко приятели имам. Такива, дето ще отговорят на писмата, които, живот и здраве, ще напиша.

Кратката почивка бе свършила. Мартинсон, постоянно загрижен да не се простуди, затвори прозореца. Отново насядаха.

— Нека изчакаме малко с обобщението — предложи Валандер. — Вместо това да поговорим за Йоста Рюнфелд.

Остави Ан-Брит да разкаже за откритието в сутерена на „Харпегатан“ и за това, че Рюнфелд е бил частен детектив. Когато нито тя, нито Сведберг или Нюберг имаха какво повече да добавят, а снимките, проявени и размножени от Нюберг, бяха обиколили масата, Валандер разказа за разговора си със сина на Рюнфелд. Направи му впечатление, че оперативната група сега бе далеч по-съсредоточена, отколкото в началото на дългото се съвещание.

— Не мога да се отърся от усещането, че сме близо до нещо важно — завърши Валандер. — Все още търсим допирната точка. Все още не сме я открили. Доколко важно е разкритието, че и Холгер Ериксон, и Йоста Рюнфелд биват описвани като брутални хора? И защо това излиза наяве едва сега?

Спря, за да им даде възможност за въпроси и коментари.

Никой не каза нищо.

— Време е да започнем да дълбаем още по-дълбоко — продължи. — Има твърде много детайли, за които още нищо не знаем. Целият наличен материал за двамата мъже трябва да се съпостави и отново да се прегледа от всички възможни ъгли. Мартинсон ще трябва да се заеме с изпълнението на тази задача. После има и куп неща, които изглеждат приоритетни и с които трябва да се заловим. Мисля си за злополуката, при която се е удавила съпругата на Рюнфелд. Все ме гложди, че може да е от решаващо значение. А също така въпросът за парите, които Холгер Ериксон е дарил на църквата в Свенставик. Лично ще се заема с това. Което означава, че може да се наложи да предприема няколко пътувания. Например до езерото в Смоланд, при Елмхулт, където се е удавила съпругата на Рюнфелд. Както вече казах, в цялата тази история има нещо странно. Разбира се, възможно е да греша. Но не бива да оставяме непроверена нито една следа. Вероятно ще трябва да отида и до Свенставик.