Хенинг Манкел - Петата жена

На Валандер внезапно му се прищя да запали цигара. Макар че преди няколко години с лекота бе спрял да пуши, в единични случаи му се приискваше отново да се върне към стария навик. Точно сега бе един от тези моменти. Излезе от колата и се премести на задната седалка. Да смениш мястото е като да смениш гледната точка. Скоро забрави цигарите и продължи да размишлява. Това, което преди всичко трябваше да търсят, а още по-добре да открият, беше връзка между Ериксон и Рюнфелд. Имаше вероятност тази връзка въобще да не е очевидна. Ала беше убеден, че съществува някъде. За да намерят това свързващо звено, трябва да узнаят повече за двамата мъже. На пръв поглед те бяха различни. Много различни. Несходството започваше още с възрастта. Принадлежаха към различни поколения. Помежду им имаше възрастова разлика от трийсет години. Холгер Ериксон би могъл да бъде баща на Йоста Рюнфелд. Но някъде имаше точка, където следите им се пресичаха. От сега нататък търсенето на тази точка трябва да стане център на самото разследване. Не виждаше друг път, по който да тръгнат.

Телефонът иззвъня. Беше Ан-Брит.

— Случило ли се е нещо? — попита той.

— Трябва да призная, че се обаждам от чисто любопитство — отвърна тя.

— Разговорът с капитан Хансел бе ползотворен — осведоми я Валандер. — Едно от нещата, които успях да науча, е, че Харалд Бергрен преспокойно може да живее днес под друго име. Наемните войници често са използвали фалшиви имена, когато са съставяли договорите си, или са правили устни договорки.

— Това ще усложни издирването му.

— Това беше първото, което си помислих и аз. Като да изгубиш иглата в купата сено. Но може би не е задължително да стане така. Всъщност колко хора си променят името? Дори задачата да се окаже трудоемка, можем да я разширим.

— Къде си?

— При морето. В Нюбрустранд.

— Какво правиш там?

— Всъщност седя си в колата и мисля.

Забеляза, че заговори с по-строг глас, сякаш изпитваше потребност да се защити. Зачуди се защо.

— В такъв случай няма да ти преча — каза тя.

— Не ми пречиш — отвърна той. — Сега тръгвам обратно за Юстад. Пътем мисля да се отбия в Льодинге.

— Има ли нещо специално?

— Трябва да си опресня паметта. После ще отида до апартамента на Рюнфелд. Смятам да бъда там в три часа. Ще е добре, ако Ваня Андершон бъде там по същото време.

— Ще го уредя.

Разговорът приключи. Валандер запали колата и подкара към Льодинге. Далеч не бе премислил нещата докрай, ала вече бе изминал част от пътя. В главата си имаше карта, от която да започне разследването. Беше погледнал в бездна, която се оказа по-дълбока, отколкото бе предполагал.

Това, което каза на Ан-Брит, че повторната му визита в къщата на Холгер Ериксон има за цел да опресни паметта му, не бе съвсем вярно. Валандер искаше да види къщата, преди да се върне в апартамента на Рюнфелд. Искаше да разбере дали има сходства. Искаше да знае къде са разликите.

Когато свърна по алеята към къщата на Ериксон, там вече имаше два автомобила. Учуди се кои ли бяха посетителите. Журналисти, посветили деня на това да направят мрачни есенни снимки на местопроизшествието? Научи отговора, щом влезе в двора. Там бе застанал един адвокат от Юстад, когото Валандер бе срещал и при други поводи. Освен него имаше и още две жени: едната по-стара, а другата на възрастта на Валандер. Адвокатът, който се казваше Бюрман, се здрависа с него и го поздрави.

— Натоварен съм със завещанието на Холгер Ериксон — разясни той. — Смятахме, че полицаите са привършили огледа в имението. Обадих се и попитах в участъка.

— Няма да привършим, докато не заловим извършителя — отвърна Валандер. — Но нямаме нищо против да прегледате къщата.

Припомни си, че в следствените материали бе прочел, че Бюрман е изпълнител на завещанието на Ериксон. Смътно си спомни и че Мартинсон се бе свързал с него.

Адвокат Бюрман представи Валандер на двете госпожи. По-възрастната пое ръката му подчертано хладно, сякаш беше под достойнството й да си има работа с полицаи. Валандер бе крайно чувствителен, когато ставаше прицел на хорската надменност. Мигом се ядоса, но се овладя. Другата жена беше дружелюбна.

— Госпожа Мортенсон и госпожа фон Феслер са от Културно-историческия музей в Лунд — рече Бюрман. — Холгер Ериксон е завещал по-голямата част от имуществото си на дружеството. Беше изготвил подробен инвентарен списък на движимото си имущество. Тъкмо се канехме да прегледаме всичко.

— Кажете, ако нещо липсва — вметна Валандер. — Иначе няма да ви преча. Ще остана само за малко.