Хенинг Манкел - Петата жена

— Да.

— От тук можем също да предположим, че има вероятност Харалд Бергрен да е убит под друго име.

— Да.

Валандер изпитателно изгледа Хансел.

— С други думи, е почти невъзможно да разберем дали е жив или мъртъв? Може да бъде мъртъв под едно име и жив под друго?

— Наемните войници са затворени хора. Което е разбираемо.

— Това означава, че е почти невъзможно да бъде открит, освен ако той самият не го иска.

Улов Хансел кимна. Валандер се вторачи в подноса със сухарите.

— Знам, че моите бивши колеги имаха различно виждане — каза Хансел. — Ала за мен наемниците винаги са били нещо презряно. Те убиваха за пари. Дори и да твърдяха, че се бият в името на някоя кауза. За свободата. Срещу комунизма. Ала действителността беше различна. Те убиваха безразборно. Изпълняваха заповедите на този, който им плаща най-добре за момента.

— Наемниците сигурно са се сблъсквали със значителни трудности, когато е трябвало да се върнат към нормалния си живот — отбеляза Валандер.

— Мнозина така и не успяха. Превърнаха се в нещо, което можем да наречем сенки в самата периферия на обществото. Или се пропиха до смърт. Много от тях си имаха отклонения още отпреди.

— Какво имате предвид?

Улов Хансел натърти:

— Садисти и психопати.

Валандер кимна. Разбра.

Харалд Бергрен бе човек, който едновременно беше и не беше. Още не му бе ясно как точно се вписваше той в цялата картина. Тази неувереност се засилваше все повече и повече.

Валандер беше стигнал до задънена улица. Нямаше никаква представа как да продължи по-нататък.

Валандер остана в Нюбрустранд до късно следобед. Не прекара обаче цялото това време в дома на Улоф Хансел, на улица „Голям нирец“. Тръгна си от къщата в един часа. Когато след дългия разговор излезе навън и вдъхна есенния въздух, го обзе нерешителност. Каква трябва да е следващата му стъпка? Вместо да се върне в Юстад, подкара към морето и паркира колата. След известно колебание реши да се разходи. Може би точно от това имаше нужда, за да си събере мислите. Слезе до брега, но усетил пронизващия есенен вятър, размисли и се върна в колата. Седна отпред, на мястото на пътника, и спусна седалката назад, доколкото бе възможно. После затвори очи и започна да извиква в съзнанието си събитията, които се бяха разиграли след онзи предобед, преди две седмици, когато Свен Тюрен дойде в кабинета му и го уведоми, че Холгер Ериксон е изчезнал. Днес, дванайсети октомври, имаха още едно убийство, чийто убиец издирваха.

Валандер мислено прехвърли всичко, като се опитваше подборно да изследва хронологията на събитията. Едно от най-важните неща, които на времето научи от Рюдберг, бе, че събитията, които са се случили първи, невинаги са най-ранните в една поредица от нещастия. Холгер Ериксон и Йоста Рюнфелд са били убити. Но Валандер се питаше какво точно се беше случило. Дали са убити в изблик на мъст? Или престъпленията са извършени с користна цел, макар че не можеше да си представи каква би могла да бъде изгодата на убиеца?

Отвори очи и се загледа в едно протрито въже от знаме, което плющеше на буйния вятър. Холгер Ериксон е на бучен на кол в грижливо подготвен гроб. Йоста Рюнфелд е държан в плен и сетне удушен.

Имаше твърде много детайли, които тревожеха Валандер. Например демонстрираната жестокост. И защо Рюнфелд е бил държан в плен, преди да бъде убит? Опита се да формулира най-основните си предположения, от които следственият екип трябваше да изходи. Извършителят, когото издирваха, без съмнение трябва да е познавал както Холгер Ериксон, така и Йоста Рюнфелд.

Бил е добре запознат с навиците на Ериксон. Знаел е, че Рюнфелд ще заминава за Найроби. Всичко това бяха подробности, с които можеха да започнат. Освен това убиецът ни най-малко не го е било грижа, че жертвите ще бъдат открити. Имаше знаци, които сочеха тъкмо обратното.

Валандер се концентрира върху това. Защо човек демонстрира нещо? , запита се. За да може някой да забележи какво е направил. Дали убиецът не иска хората да видят деянията му? Ако е така, какво иска да ни покаже? Че точно тези двама мъже са мъртви? Не, не е само това. Също така иска всички ясно да видят, че те са били убити по преднамерено жесток начин.

Това също е възможност, мислеше си той неохотно. В такъв случай двете убийства са част от нещо много по-голямо. Нещо, чиито мащаби трудно можеше да си представи. Това не значеше непременно, че ще умрат още хора. Със сигурност обаче трябва да търсят Холгер Ериксон, Йоста Рюнфелд и този, който ги бе убил, сред по-широк кръг от хора. Някакъв вид общност. Като група наемници във война в далечна Африка.