Хенинг Манкел - Петата жена

— Какво да съм чул?

— Какво е станало с Нюберг. Че си е наранил крака.

— Нищо не съм чул — обясни Валандер. — Какво му е?

— Нюберг се подхлъзнал на петно от бензин пред участъка. Паднал толкова лошо, че си е разкъсал мускул или сухожилие на левия крак. Сега е в болницата. Обади се и каза, че може да продължи да работи, но трябва да ходи с патерица. И очевидно е бил бесен.

Валандер се сети за Свен Тюрен, който беше паркирал пред входа на участъка. Реши да не казва нищо.

Прекъсна ги звънецът на вратата. Беше Ваня Андершон. Цялата пребледняла. Валандер кимна на Сведберг, който изчезна в кабинета на Рюнфелд. Заведе Ваня във всекидневната. Изглежда, се плашеше, че е в апартамента. Поколеба се, когато той я покани да седне.

— Разбирам, че е неприятно — каза той. — Не бих ви повикал да дойдете, ако не беше абсолютно наложително.

Тя кимна. Обаче Валандер бе скептичен дали действително разбира. За нея случилото се беше толкова непонятно, колкото и фактът, че Рюнфелд не е заминал за Найроби, а вместо това е открит мъртъв в гората край „Маршвинсхолм“.

— Били сте в апартамента му и преди — каза Валандер. — И имате добра памет. Знам го, след като си спомнихте цвета на куфара му.

— Намерихте ли го? — попита тя.

Валандер осъзна, че дори не бяха започнали да го търсят. Куфарът се бе изпарил от съзнанието му. Извини се и отиде при Сведберг, който методично преглеждаше съдържанието на етажерка с книги.

— Да си чул нещо за куфара на Йоста?

— Имал ли е куфар?

Валандер поклати глава.

— Нищо — каза той. — Ще говоря с Нюберг.

Върна се в дневната. Андершон седеше безучастна на дивана. Валандер се досети, че желанието й е да се махне от тук колкото се може по-скоро. Сякаш с цената на върховно усилие на волята успяваше да си наложи да диша въздуха в помещението.

— Ще се върнем към куфара — предложи той. — Това, което смятам да ви помоля сега, е да огледате апартамента и да се опитате да установите дали нещо не липсва.

Тя го изгледа ужасено.

— Как бих могла да забележа? Не съм идвала тук често.

— Зная — рече Валандер. — Но въпреки това е възможно да забележите, ако нещо е изчезнало. Може да се окаже важно. Точно сега всичко е важно. За да можем да открием онзи, който го е извършил. А вие със сигурност го искате толкова силно, колкото и ние.

Валандер го бе очаквал. И все пак му дойде изневиделица.

Тя избухна в сълзи. Сведберг цъфна на вратата на кабинета. Както обикновено в подобни ситуации Валандер се почувства с вързани ръце. Дали днешните младши сержанти се обучават как да утешават плачещи хора в процеса на разследването? При първия удобен случай щеше да попита Ан-Брит Хьоглунд.

Сведберг се върна от банята с хартиена кърпичка и й я подаде. Плачът й секна така внезапно, както беше започнал.

— Моля за извинение — каза тя. — Но е толкова тежко.

— Знам — увери я Валандер. — Няма за какво да се извинявате. Смятам, че хората като цяло плачат твърде малко.

Тя го погледна.

— Отнася се и за мен — уточни Валандер.

След малко тя стана от дивана. Беше готова да започне.

— Недейте да бързате — успокои я Валандер. — Опитайте да си спомните как изглеждаше последния път, когато бяхте тук. За да полеете цветята. Не бързайте.

Следваше я от разстояние. Когато чу Сведберг да псува от вътрешността на кабинета, влезе и допря показалец до устните си. Сведберг кимна: беше разбрал. Валандер често си бе казвал, че преломният момент в сложните криминални разследвания настъпва или при разговори между хората, или в моменти на пълна тишина. Безброй пъти бе преживявал и двете. Точно сега мълчанието беше от значение. Личеше си, че тя наистина се старае.

Но усилията й останаха без резултат. Отново се върнаха до изходната точка, дивана в дневната. Поклати глава.

— Струва ми се, че всичко изглежда както обикновено — започна тя. — Не забелязвам нищо липсващо или променено.

Валандер не беше изненадан. Щеше да забележи, ако се бе поспряла, докато оглеждаше апартамента.

— И не се сетихте за нищо друго? — попита я.

— Смятах, че е заминал за Найроби — отговори тя. — Поливах цветята му и движех магазина.

— Справили сте се чудесно и с двете — каза Валандер. — Благодаря ви, че дойдохте. Ще се свържем с вас отново.

Изпрати я до вратата. Сведберг излезе от тоалетната тъкмо когато си бе отишла.

— Като че нищо не липсва — съобщи Валандер.

— Изглежда, е бил сложна личност — отбеляза Сведберг замислено. — Кабинетът му е белязан от странна смесица от хаос и педантичен ред. Що се отнася до цветята, редът сякаш е безупречен. Никога не съм подозирал, че съществува толкова богата литература за орхидеите. Ала що се отнася до личния му живот, документите се търкалят безразборно. При счетоводните книги от цветарницата за 1994-та намерих данъчна декларация от 1969-а. Впрочем за въпросната година е декларирал умопомрачителния приход от трийсет хиляди крони.