Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер слушаше с нарастващ интерес.

— Завъртях няколко телефона сутринта, като се събудих. И най-накрая имаше резултат. Един от бившите ми съпартийци знаеше кой е този капитан. Казва се Улоф Хансел и е пенсионер. Живее в Нюбрустранд.

— Чудесно — зарадва се Валандер. — Ще го посетим възможно най-скоро.

— Вече му се обадих — поясни Мартинсон. — Каза, че с удоволствие ще разговаря с полицията, ако смятаме, че може да ни бъде полезен с нещо. Звучеше като човек с бистър ум и твърди, че има забележителна памет.

Мартинсон остави бележка с написан телефонен номер на бюрото на Валандер.

— Длъжни сме да опитаме всичко — предложи Валандер. — Срещата, която насрочих за тази сутрин, ще бъде кратка.

Мартинсон стана и понечи да си тръгне. Спря се на прага.

— Видя ли вестниците? — попита.

— Откъде да намеря време?

— Бьорк би излязъл от кожата си. Жителите на Льодинге и други селища са надигнали глас. След случилото се с Холгер Ериксон са започнали да говорят за необходимостта от сформирането на гражданска гвардия.

— Всеки път го правят — пренебрежително рече Валандер. — Не е нещо, което заслужава внимание.

— Не съм чак толкова убеден — каза Мартинсон. — Според това, което пише в днешните вестници, този път е по-различно.

— Как така?

— Вече не се изказват анонимно. Излизат наяве с имена и снимки, което е прецедент. Да се говори за гражданска гвардия вече е станало политически коректно.

Валандер осъзна, че колегата му е прав. Но въпреки това му бе трудно да повярва, че това е нещо повече от обичайния изблик на страх, предизвикан от тежкото престъпление. Валандер обаче проявяваше голямо разбиране.

— Утре ще има още материал — лаконично отбеляза. — След като разберат какво се е случилото с Йоста Рюнфелд. Не е лошо да подготвим Лиса за това, което ни чака.

— Какви са ти впечатленията? — попита Мартинсон.

— От Холгершон ли? Струва ми се, че много я бива.

Мартинсон отново се върна в стаята. Валандер забеляза колко е уморен. Помисли си, че откакто работи като полицай, Мартинсон бързо се беше състарил.

— Смятах, че това, което се случи тук през лятото, е изключение — каза той. — Сега обаче съзнавам, че не е така.

— Приликите не са много — отвърна Валандер. — Не бива да правим несъществуващи сравнения.

— Не за това си мисля, а за нарастващото насилие. Сякаш в днешно време не е достатъчно да убиеш жертвата, ами трябва и да я изтезаваш.

— Така е — потвърди Валандер. — А аз не съм човекът, който да каже как да обърнем нещата в друга посока.

Мартинсон излезе от стаята. Валандер се замисли над чутото. Реши още същия ден лично да отиде и да говори с пенсионирания капитан Улов Хансел.

Както Валандер изтъкна още в началото, съвещанието беше кратко. Макар през нощта никой да не бе спал кой знае колко, всички изглеждаха непоколебими и заредени с енергия. Знаеха, че им предстои сложно разследване. Пер Окесон също присъстваше и изслуша рапорта на Валандер. След това зададе няколко въпроса.

Разпределиха си задачите и обсъдиха на какво трябва да отдадат първостепенна важност. Въпросът с искането на подкрепления засега висеше. След като убийствата станаха две, Лиса освободи от други задачи още няколко полицаи, за да се включат в разследването. След около час срещата приключи. Всички вече имаха твърде много задачи, с които да се захванат.

— Остана само още едно нещо — рече Валандер накрая. — Трябва да имаме предвид, че тези убийства ще имат огромен отзвук в медиите. Това, което видяхме досега, е само началото. Разбрах също, че хората по селата пак са заговорили за организирането на нощни патрули и гражданска гвардия. Времето ще покаже дали нещата ще се развият така, както си мисля. Засега ще е най-лесно, ако Лиса и аз поемем контактите с пресата. Ще съм благодарен, ако и Ан-Брит също присъства на нашите пресконференции.

В десет и десет съвещанието приключи. Валандер поговори кратко с Лиса Холгершон. Решиха да свикат пресконференция в шест и половина. След това излезе в коридора, за да потърси Пер Окесон. Но той вече бе успял да изчезне. Валандер се върна в кабинета си и набра телефонния номер от бележката на Мартинсон. Спомни си, че още не е върнал надрасканите записки на Сведберг. В същия момент някой от отсрещната страна отговори. Беше самият Улов Хансел. Имаше любезен глас. Валандер се представи и попита дали може да го посети преди обяд. Капитан Хансел отвърна, че е добре дошъл, и му обясни по кой път да кара, за да намери адреса.