Хенинг Манкел - Петата жена

— Защо още не сте пипнали оня, дето уби Холгер? — тросна се Свен Тюрен.

Валандер за пореден път се подразни от отношението на Тюрен.

— Кажи ми тук и сега кой е и лично ще отида да му щракна белезниците — каза той.

— Аз не съм полицай.

— Няма нужда да ми го казваш. Ако беше полицай, нямаше да зададеш толкова тъп въпрос.

Тюрен отвори уста, за да протестира, но Валандер вдигна ръка и го възпря.

— Сега въпросите ги задавам аз — рече.

— Заподозрян ли съм в нещо?

— В нищо. Но въпросите идват от мен. А ти ще отговаряш, като те питам. Нищо друго.

Свен Тюрен сви рамене. Валандер усети, че Тюрен е нащрек. Всичките му полицейски инстинкти се изостриха. Първият му въпрос бе и единственият, който си беше подготвил.

— Харалд Бергрен — произнесе. — Това име говори ли ти нещо?

Свен Тюрен го изгледа.

— Не познавам никого с това име. Трябва ли?

— Сигурен ли си?

— Да.

— Помисли си!

— Не ми трябва да мисля. Ако съм сигурен, значи съм сигурен.

Валандер побутна към него снимката и я посочи. Тюрен се наведе към нея.

— Виж дали познаваш някого от хората на снимката. Погледни внимателно. Не бързай.

Свен взе снимката между омаслените си пръсти. Дълго я изучава. У Валандер се зароди неясна надежда, когато той я постави обратно на масата.

— Не съм виждал никого от тях.

— Дълго ги разглежда. Стори ти се, че познаваш някого ли?

— Нали вие ми казахте да не бързам? Кои са те? Къде е направена снимката?

— Сигурен ли си?

— Никога не съм ги виждал.

Валандер разбра, че Тюрен казва истината.

— Снимката показва трима наемни войници — обясни. — Направена е в Африка преди повече от трийсет години.

— Чуждестранният легион ли?

— Не точно, но нещо такова. Войници, които се бият на страната на този, който плаща най-добре.

— Човек трябва да живее от нещо.

Валандер го изгледа учудено. Ала не го попита какво има предвид с коментара си.

— Може би си чувал Ериксон да казва, че е имал контакти с наемни войници?

— Той е продавал коли. Мислех, че вече си го разбрал.

— Освен това е съчинявал стихове и е наблюдавал птиците — уточни Валандер, без да крие раздразнението си. — Чувал ли си, или не той да говори за наемни войници? Или за война в Африка?

Свен Тюрен се вторачи в него.

— Защо полицаите сте толкова неприятни? — попита той.

— Защото невинаги се занимаваме с чак толкова приятни неща — отговори Валандер. — Отсега нататък искам да отговаряш само на въпросите ми. Нищо друго. Никакви лични коментари, които нямат отношение по темата.

— Какво ще стане, ако не го сторя?

Валандер си помисли, че е на път да си изпусне нервите — не му беше грижа сега. Нещо в мъжа, седнал срещу него, хич не му се нравеше.

— В такъв случай от днес нататък ще те привиквам на раздумка всеки ден. И ще поискам от прокурора разрешение да направим обиск в дома ти.

— Какво си мислиш, че ще намериш там?

— Това няма нищо общо. Всъщност разбираш ли за какво ти говоря?

Валандер съзнаваше, че поема голям риск. Свен сигурно бе прозрял блъфа му, но явно предпочете да направи каквото му каза полицаят.

— Холгер беше миролюбив човек. Когато ставаше дума за сделки обаче, можеше да бъде твърд. Никога не е споменавал за наемни войници. Въпреки че може и да го е направил.

— Какво имаш предвид? Че е могъл да го направи?

— Нали наемните войници се бият срещу революционери и комунисти? А може да се каже, че Холгер беше консервативен. Меко казано.

— Как така консервативен?

— Смяташе, че както е тръгнало всичко, цялото обществено отива по дяволите. Смяташе, че боят с пръчка трябва отново да се въведе като наказание, а убийците да бъдат бесени. Ако зависеше от него, оня, дето го е пречукал, щеше да увисне с въже около врата.

— И той е говорил за това с теб?

— С всички говореше за това. Беше човек, който защитава възгледите си.

— Поддържал ли е контакти с някоя консервативна организация?

— От къде мога да знам?

— Знаеш ли едното, може би знаеш и другото. Отговори на въпроса!

— Не знам.

— Някакви неонацисти?

— Не знам.

— Самият той бил ли е нацист?

— Нищо не знам за тях. Той смяташе, че обществото отива по дяволите. Не виждаше никаква разлика между социалдемократи и комунисти. Май Народната партия беше най-радикалната, която можеше да приеме.

За миг Валандер обмисли казаното от Тюрен. То едновременно потвърждаваше и променяше представата, която си бе създал за Ериксон до този момент. Явно приживе е бил рядко сложна и противоречива личност. Поет и ултраконсерватор, любител на птиците и привърженик на смъртното наказание. Валандер си припомни стихотворението на писалището. В него авторът тъжеше, че в Швеция една птица е застрашена от изчезване. От друга страна обаче, престъпниците заслужаваха бесило.