Хенинг Манкел - Петата жена

— Той никога не говореше за смъртта — каза тя. — Дали се е страхувал от нея, или не, не бих могла да кажа. Никога не ми е споменавал къде иска да бъде погребан. Обаче държа да има свещеник.

Решиха да е в Новото гробище в Юстад. Семпло погребение. Баща му нямаше много приятели. Линда искаше да прочете едно стихотворение. Баща й обеща да не държи възпоменателно слово. Избраха да изпеят заедно псалма „Прекрасна е земята“.

На следващия ден пристигна Кристина. Настани се при Йертруд, докато Линда отиде при Валандер в Юстад. През тази седмица смъртта ги сплоти. Кристина отбеляза, че сега, след като баща им го няма, идва техният ред. През цялото време Валандер усещаше как собствения му страх от смъртта се усилва, но не говореше за това. С никого. Нито с Линда, нито със сестра си. Може би някой ден ще може да го сподели с Байба. Когато накрая успя да се свърже с нея, за да й съобщи за случилото се, тя реагира много емоционално. Двамата разговаряха почти час. Разказа му за чувствата, които бе изпитала при смъртта на собствения си баща преди десет години, както и когато съпругът й Карлис бе убит. Валандер се почувства облекчен. Нея я имаше, тя нямаше да изчезне.

Същия ден, в който некрологът бе поместен в местния ежедневник, му се обади Стен Виден от конефермата си до Скуруп. Бе минала почти година, откакто Валандер бе говорил с него за последно. Някога ги бе свързвало близко приятелство. Споделяха общ интерес към операта и хранеха грандиозни мечти за съвместно бъдеще. Стен Виден имаше красив глас. Валандер щеше да стане негов импресарио. Ала всичко се промени в деня, в който бащата на Стен Виден внезапно почина и той бе принуден да поеме фермата, в която тренираха състезателни коне. Валандер стана полицай и двамата постепенно се отчуждиха. И все пак Стен Виден се обади да изкаже своите съболезнования. След разговора Валандер се опита да си спомни дали той всъщност се беше срещал с баща му. Изпита благодарност към приятеля си, загдето се бе обадил. Значи имаше някой извън тесния им семеен кръг, който не го бе забравил.

След всичко това Валандер си наложи отново да стане полицай. В деня след смъртта на баща му, във вторник, четвърти октомври, се върна в участъка. Беше прекарал безсънна нощ в апартамента. Линда спа в старата си стая. Освен това Мона дойде да ги посети и донесе със себе си вечеря, за да ги накара, както се изрази тя, поне за миг да мислят за нещо друго. За пръв път след опустошителния развод преди пет години Валандер установи, че бракът им вече окончателно е приключил и за него. Твърде дълго я бе умолявал да се върне и тайно се бе надявал някой ден всичко пак да бъде както преди. Ала нямаше връщане назад. Сега Байба беше най-близка до сърцето му. Вече нямаше съмнение, че животът с Мона е свършил, и това бе единственото положително нещо около смъртта на баща му.

Макар че седмицата преди погребението спа лошо, той остави у колегите си впечатлението, че владее ситуацията. Те му изказаха съболезнованията си, а той им благодари. После веднага премина към текущото разследване. Лиса Холгершон го придърпа навън в коридора и му каза да си вземе няколко дни отпуск. Той обаче отхвърли предложението й. През тези няколко часа, които работи, усети как скръбта по баща му донякъде намалява.

Трудно бе да се определи дали присъствието му непрекъснато тласка разследването напред. Но бе факт, че работата едва пълзеше през седмицата на погребението. Друго, върху което трябваше да се съсредоточат и през цялото време засенчваше убийството на Холгер Ериксон, бе изчезването на Йоста Рюнфелд. Никой не разбираше какво се е случило. Той сякаш се бе изпарил. Полицаите вече се съмняваха, че има естествено обяснение за отсъствието му. От друга страна, не откриха нищо, което да подсказва връзка между Ериксон и Рюнфелд. Единственото, което знаеха за Рюнфелд, бе, че орхидеите са били най-важното нещо в живота му.

— Добре е да проучим какво се е случило, когато съпругата му се е удавила — подхвърли Валандер на едно от съвещанията през седмицата.

Ан-Брит Хьоглунд обеща да се заеме с въпроса.

— Фирмата за търговия по пощата от Бурос? — попита след това Валандер. — Какво стана с тях? Какво казват колегите?

— Веднага се захванаха — отговори Сведберг. — Явно въпросната фирма не за пръв път се оказва замесена в незаконен внос на подслушвателна апаратура. Според полицията в Бурос, фирмата се е появила и после изчезнала, за да изникне пак под ново име и с нов адрес. Понякога и с други собственици. Ако правилно съм разбрал, вече са предприели действия. Чакаме обаче писмен рапорт.