Хенинг Манкел - Петата жена

— Най-важното за нас е да разберем дали Рюнфелд е правил покупки от тях и преди — каза Валандер. — За останалото няма да се тревожим точно сега.

— Базата данни за клиентите им явно е била доста непълна. Полицията в Бурос е открила незаконно и много сложно оборудване в офиса им. Ако тълкуваме правилно, Рюнфелд може да се окаже нещо като шпионин.

Валандер размисли за миг това, което Сведберг току-що каза.

— Защо не? — каза той после. — Нищо не бива да изключваме. Трябва да е купил оборудването с някаква цел.

Вече приемаха изчезването на Йоста Рюнфелд като случай от изключително значение. Продължаваха да са напълно фокусирани и върху издирването на убиеца или убийците на Холгер Ериксон. Търсеха Харалд Бергрен, въпреки че не откриха и най-малката следа от него. От музея в Стокхолм им съобщиха, че мумифицираната глава, която намериха заедно с дневника в сейфа на Ериксон, вероятно идва от Конго или днешен Заир, и определено човешка. До тук нещата съвпадаха. Ала кой беше Харалд Бергрен? Вече бяха разговаряли с много хора, познавали Холгер Ериксон през различни периоди от живота му. Никой от тях не го беше чувал да говори за Бергрен. Никой не знаеше и Ериксон да е имал контакт с подземния свят, където наемните войници пъплеха като страхливи плъхове и сключваха договори с пратениците на дявола. Накрая на Валандер хрумна идея, която накара разследването отново да се задвижи.

— Има много странни неща около Ериксон — отбеляза той. — Например фактът, че няма връзка с нито една жена. Не се споменава никъде. Това ме наведе на мисълта, че между Холгер Ериксон и мъжа на име Харалд Бергрен може да е съществувала хомосексуална връзка. В дневника му също не се споменават жени.

В съвещателната зала се възцари тишина. Изглежда, никой не бе мислил над подобна възможност.

— Звучи ми малко странно хомосексуален мъж да избере едно толкова мъжкарско поприще като това да стане войник — възрази Ан-Брит Хьоглунд.

— Съвсем не — държеше на своето Валандер. — Не е необичайно хомосексуални мъже да станат войници. Може би, за да прикрият наклонностите си. Или пък от други съображения.

Мартинсон седеше и изучаваше снимката на тримата мъже пред термитника.

— Човек остава с впечатлението, че си прав — каза той. — У тези мъже има нещо женствено.

— И какво е то? — попита Ан-Брит Хьоглунд любопитно.

— Не знам — отвърна Мартинсон. — Навярно начинът, по който са се облегнали на мравуняка. И косата.

— Няма смисъл да седим тук и да си губим времето в догадки — прекъсна ги Валандер. — Само ви посочих още една възможност. Трябва да я имаме предвид, както и всичко останало.

— С други думи, търсим наемен войник хомосексуалист — мрачно отбеляза Мартинсон. — Къде бихме могли да открием такъв?

— Няма да правим точно това — възрази Валандер. — Но ще трябва да преценим и тази възможност наравно с останалия събран материал.

— Никой от онези, с които разговарях, дори не загатна възможността Ериксон да е бил хомосексуален — обади се Хансон, който до този момент си бе мълчал.

— Това едва ли е нещо, което да се обсъжда открито — рече Валандер. — Във всеки случай не и сред мъжете от старата генерация. Ако Холгер е бил хомосексуалист, то е бил такъв още по времето, когато хората с подобни наклонности в Швеция са били подлагани на тормоз и изнудване.

— Тоест имаш предвид, че трябва да ги разпитаме дали Ериксон е бил хомосексуалист? — попита Сведберг, който също не бе казал много по време на съвещанието.

— Сами трябва да решите как да подходите — отбеляза Валандер. — Аз дори не знам дали е вярно. Но не бива да го изключваме.

Впоследствие разбра, че от този момент разследването навлезе в следващата си фаза. Като че ли всички си дадоха сметка, че в убийството на Холгер Ериксон няма нищо просто и лесно. Имаха си работа с един или няколко много хитри убийци, а вероятно мотивът беше скрит в миналото на жертвата. Едно минало, добре защитено от чужди очи. Продължиха с изнурителната задача. Проучиха всичко, до което можеха да се доберат, за живота на Ериксон. Сведберг дори прекара няколко предълги нощи във внимателно изучаване на деветте стихосбирки, които Ериксон бе издал. Накрая му се струваше, че ще се побърка от душевните терзания, които явно съществуваха в света на птиците. Не смяташе, че е разбрал нещо ново за Холгер Ериксон.

През един ветровит следобед Мартинсон заведе дъщеря си Терес до носа Фалстербу, където се пошляха и се заприказваха с различни любители на птиците, които, проточили шии, се взираха в сивите облаци. Единствената полза от разходката им, освен времето, прекарано с дъщеря си, и фактът, че тя прояви желание да стане член на Дружеството на полевите биолози, бе да узнае, че в нощта на убийството на Холгер Ериксон големи ята беловежди дроздове бяха напуснали Швеция. След това Мартинсон го обсъди със Сведберг, който бе категоричен, че в нито една от деветте книжки няма стихове за беловежди дроздове.