Хенинг Манкел - Петата жена

Извади листа с плана от джоба си. Погледна часовника. След три часа и петнайсет минути Йоста Рюнфелд щеше да умре.

Вечерта на единайсети октомври Ларш Улсон изобщо не се чувстваше във форма. До последно се колеба дали да излезе и да направи тренировката си, или да я пропусне. Не само че се чувстваше уморен. Тъкмо тази вечер по телевизията щяха да покажат филм, който искаше да гледа. Тогава му хрумна, че може да отложи тренировката за след филма, въпреки че щеше да стане късно. Улсон живееше в къща, близо до Сварте. Беше роден в стопанството и все още живееше при родителите си, макар че бе прехвърлил трийсетте. Имаше собствен багер и умееше да го управлява добре. През тази седмица копа изкоп за нова дренажна система в едно стопанство в Скорбю.

Освен това беше страстен любител на спортното ориентиране. Живееше, за да тича из шведските гори с карта и компас. Състезаваше се за отбор от Малмьо, който понастоящем се подготвяше за голямо национално състезание по нощно ориентиране. Често си бе задавал въпроса защо посвещава толкова много време на този спорт. Какъв бе смисълът да тича из горите с карта и компас и да търси скрити контролни знаци? Често беше студено и влажно, тялото го болеше и никога не бе убеден, че се е представил максимално добре. Дали си заслужаваше да посветиш живота си на подобно нещо? От друга страна, знаеше, че е добър в този спорт. Имаше усещане за терена, притежаваше и бързина, и издръжливост. На няколко пъти именно той бе извеждал своя отбор до победата, благодарение на силното си представяне на финалната отсечка. Намираше се малко под класата на националния отбор. И все още не бе изоставил надеждата, че някой ден ще успее да направи решаващата крачка и да представлява страната си в международни състезания.

Изгледа филма по телевизията — оказа се по-лош, отколкото бе очаквал. Малко след единайсет излезе да направи обиколката си. Тичаше в горичка на север от стопанството, на границата с обширните земи на замъка „Маршвинсхолм“. В зависимост от това по кой маршрут поемеше, можеше да избере дали да пробяга осем или пет километра. Чувстваше се изморен, а рано сутринта на следващия ден трябваше да излиза с багера. Спря се на най-кратката обиколка. Сложи си начелника и тръгна. През деня бе валял проливен дъжд, после стана слънчево. Сега беше около шест градуса. От мократа земя се носеше ухание. Тичаше по пътеката през гората. Стволовете на дърветата проблясваха на светлината от начелника му. Насред най-гъстата част на гората имаше малък хребет. Ако минеше право през него, щеше доста да съкрати маршрута му. Реши да постъпи така. Отклони се от пътеката и се затича към възвишението.

Изведнъж застина на място. В светлината от начелника забеляза човек. Отначало не разбра какво точно вижда. После осъзна, че на десет метра пред него стои полугол човек, завързан за дърво. Улсон стоеше, без да мърда. Дишаше тежко и усети, че е уплашен. Бързо се огледа. Начелникът хвърляше светлина върху дърветата и храстите наоколо. Беше сам. Предпазливо пристъпи напред. Мъжът висеше от въжетата. Тялото му от кръста нагоре бе голо.

На Ларш не му и трябваше да се приближава повече. Видя, че човекът, завързан за дървото, е мъртъв. Без да знае защо, си погледна часовника. Показваше единайсет часа и деветнайсет минути.

После се обърна и хукна обратно вкъщи. По-бързо не бе тичал никога през живота си. Без да губи време, отиде до телефона на стената в кухнята и се обади в полицията в Юстад.

Полицаят, който прие обаждането, го изслуша внимателно.

Без до се колебае, написа името на Курт Валандер на монитора и после набра домашния му телефон.

До полунощ оставаха десет минути.

Сконе

12 — 17 октомври 1994 година

Валандер още не беше заспал, лежеше и си мислеше как сега баща му и Рюдберг почиват в едно и също гробище, когато телефонът иззвъня. Бързо грабна слушалката, уплашен, че Линда ще се събуди от шума. С чувство на нарастващо безсилие изслуша това, което му съобщи дежурният полицай. Информацията бе оскъдна. Първият полицейски патрул още не бе пристигнал на мястото в гората, южно от „Маршвинсхолм“. Разбира се, възможно бе състезателят по ориентиране да се е заблудил — но едва ли. Полицаят останал с впечатление, че макар без дъх и в шок, човекът разсъждавал необичайно трезво. Валандер обеща веднага да отиде. Опита да се облече колкото се може по-тихо, но Линда се появи по нощница тъкмо когато седеше на масата в кухнята и й пишеше бележка.