Хенинг Манкел - Петата жена

Когато влезе в кабинета си, вече бе забравил за листа на Сведберг. Извади дневника на Харалд Бергрен от вътрешния джоб на якето си и го прибра в едно чекмедже на бюрото. Снимката на тримата мъже, които позираха до термитника, сложи най-отгоре. Докато чакаше Свен Тюрен, набързо прегледа куп документи, които колегите, работещи по случая, му бяха оставили. В девет без петнайсет отиде да си вземе кафе. Ан-Брит Хьоглунд се отби да каже, че изчезването на Йоста Рюнфелд вече е регистрирано и официално има статут на спешен случай.

— Говорих с един от съседите на Рюнфелд — уточни тя. — Гимназиален учител, който ми се стори, че вдъхва доверие. Твърди, че Рюнфелд е бил в апартамента си във вторник вечер. Но не и след това.

— Което ни подсказва, че е заминал именно тогава — отбеляза Валандер. — Не за Найроби обаче.

— Попитах го дали нещо особено около Рюнфелд му е направило впечатление — каза тя. — Изглежда, е бил затворен човек с редовни и дискретни навици. Вежлив, но нищо повече. Освен това рядко имал гости. Единственото, заслужаващо внимание, е, че понякога се прибирал много късно нощем. Учителят обитава апартамента под Рюнфелд. А в кооперацията всичко се чува. Струва ми се, че можем да му се доверим.

Валандер стоеше прав с чашата кафе в ръка и обмисляше това, което чу.

— Трябва да си изясним съдържанието на онзи колет — додаде той. — Добре би било, ако още днес някой се обади във фирмата за търговия по пощата. Освен това се надявам, че колегите в Бурос вече са уведомени. Как се казваше фирмата? „Секур“? Нюберг знае. Трябва да проверим дали и преди Рюнфелд е пазарувал други неща от тях. Направил е поръчката и е възнамерявал да използва апаратурата по някакъв начин.

— Подслушвателна апаратура — вметна тя. — Дактилоскопични отпечатъци. Кой се интересува от това? Кой използва такива неща?

— Ние го правим.

— Но кой още?

Валандер разбра, че тя има предвид нещо определено.

— Разбира се, подслушвателна апаратура може да се използва от и хора, които се занимават с нещо незаконно.

— Мислех си най-вече за дактилоскопичните отпечатъци.

Валандер кимна. Сега разбра.

— Частно ченге — предположи той. — Частен детектив. На мен също ми хрумна. Но Йоста Рюнфелд е търговец на цветя, посветил е живота си на орхидеите.

— Това е просто хрумване — рече тя. — Лично ще се свържа с фирмата за поръчки по пощата.

Валандер се върна в кабинета си. Телефонът иззвъня. Беше Ебба. Свен Тюрен се намираше на пропуска на участъка.

— Нали не е паркирал цистерната отпред? — попита Валандер. — Хансон ще откачи.

— Тук няма никаква цистерна — каза Ебба. — Ще дойдеш ли да го вземеш? Освен това Мартинсон искаше да говори с теб.

— Къде е той?

— В стаята си, струва ми се.

— Помоли Свен Тюрен да почака няколко минутки, докато поговоря с Мартинсон.

Когато Валандер влезе в стаята му, Мартинсон говореше по телефона. Набързо привърши разговора. Валандер предположи, че е била жена му. Всеки ден тя звънеше на Мартинсон по безброй пъти. Никой не знаеше за какво.

— Влязох във връзка с Центъра по съдебна медицина в Лунд — съобщи той. — Вече са готови с някои предварителни резултати. Проблемът е, че срещат трудности да установят онова, което най-много ни интересува.

— Кога е умрял?

Мартинсон кимна.

— Нито един от бамбуковите пръти не е пронизал сърцето. Няма перфорирана артерия. Това означава, че той може да е висял там дълго преди да умре. Може да се каже, че причината за смъртта е удавяне.

— Какво ще рече това? — изненада се Валандер. — Та той висеше в рова? Как е могъл да се удави там?

— Лекарят, с когото говорих, ме засипа с неприятни подробности — допълни Мартинсон. — Каза, че дробовете били до такава степен пълни с кръв, че в един момент Ериксон вече не е могъл да диша. Приблизително както, ако се беше удавил.

— Трябва да разберем кога е умрял — поясни Валандер. — Позвъни им отново. Все нещо могат да кажат.

— Ще се погрижа да получиш експертизата, когато пристигне.

— Ще повярвам, когато я видя с очите си. Като знам как нещата изчезват на това място.

Не бе имал намерение да критикува Мартинсон. Валандер вече беше отвън в коридора, когато си даде сметка, че думите му могат да се изтълкуват погрешно, но вече бе твърде късно и нямаше какво да стори. Продължи към пропуска и взе със себе си Свен Тюрен, който седеше на една пластмасова пейка, зяпнал в пода. Беше небръснат, с кървясали очи. Миришеше силно на нафта и бензин. Отидоха в кабинета на Валандер.