Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер започна да прелиства тефтера. Целият беше изписан. Разбра, че представлява дневник. Първият запис бе направен през ноември 1960-а. Последният през юли 1961-ва. Почеркът беше много ситен и нечетлив. Сети се, че бе забравил да отиде на уговорения преглед в оптиката. Взе назаем една лупа от Нюберг. Започна да прелиства. Прочете някой и друг ред от тук от там.

— Става дума за Белгийско Конго — каза той. — За човек, който е бил там по време на войната. Бил е войник.

— Холгер Ериксон или Харалд Бергрен?

— Харалд Бергрен. Който и да е той.

Остави дневника. Можеше да се окаже важен и трябваше да го прочете внимателно. Двамата се спогледаха. Валандер знаеше, че си мислят за едно и също нещо.

— Мумифицирана човешка глава — уточни той. — И дневник, в който става дума за война в Африка.

— Гроб с колове — рече Ан-Брит Хьоглунд. — Спомен от война. В моите представи мумифицираните човешки глави и набучените на кол хора, вървят ръка за ръка.

— В моите също — съгласи се Валандер. — Въпросът е дали сме попаднали на следа, по която да тръгнем.

— Кой е Харалд Бергрен?

— Това е едно от първите неща, които трябва да изясним.

Валандер си спомни, че точно в този момент Мартинсон има среща с човек от Сварте, който дълги години е познавал Холгер Ериксон. Помоли Ан-Брит Хьоглунд да му се обади на мобилния телефон. Отсега нататък името Харалд Бергрен щеше да се споменава и разследва и за най-малката възможна връзка със случая. Тя набра номера. Почака. Сетне поклати глава.

— Не си е включил телефона — уточни тя.

Валандер се подразни.

— Как да разследваме престъпления, като не можем да се свързваме помежду си?

Съзнаваше, че и той самият често нарушава това правило. Всъщност от всички той бе най-труден за намиране. Поне на периоди. Ала Ан-Брит не каза нищо.

— Ще го издиря — заяви тя и се изправи.

— Харалд Бергрен — рече Валандер. — Името е важно. Отнася се за всички.

— Ще се погрижа да се разчуе — увери го тя.

Щом остана сам в стаята, Валандер запали настолната лампа. Тъкмо щеше да разтвори дневника, когато откри, че има нещо пъхнато под кожената подвързия. Внимателно измъкна една снимка. Беше черно-бяла, оръфана и зацапана. Едното ъгълче липсваше. Снимката изобразяваше трима мъже, които позираха на неизвестен фотограф. Мъжете бяха млади, смееха се към фотоапарата и бяха облечени в някакви униформи. Валандер си спомни за снимката, която видя в апартамента на Йоста Рюнфелд, където той стоеше сред тропически пейзаж, заобиколен от гигантски орхидеи. И тук пейзажът също не беше шведски. Подробно разгледа снимката през лупата. Слънцето сигурно е било високо на хоризонта, когато е била направена, защото нямаше никакви сенки. Мъжете бяха загорели от слънцето. С разкопчани ризи и навити ръкави. В краката им лежаха пушки. Бяха се облегнали на камък с причудлива форма. Зад него се виждаше открита местност без всякакви отличителни черти. Земята представляваше натрошен чакъл или пясък. Взря се в лицата. Мъжете бяха двайсет — двайсет и петгодишни. Обърна фотографията. Нищо. Предположи, че снимката е направена по същото време, по което е воден дневникът. В началото на шейсетте. Ако не друго, то поне прическите на мъжете го подсказваха. Никой от тях не беше дългокос. Заради възрастта им можеше да изключи Холгер Ериксон. През 1960-а той е бил между четирийсет и петдесет години.

Валандер остави снимката и отвори едно от чекмеджетата на писалището. По-рано бе забелязал няколко паспортни снимки в един плик. Постави една от снимките на Холгер Ериксон на масата. Беше направена сравнително скоро. На задната страна с молив пишеше 1989-а. Холгер Ериксон, на седемдесет и три години. Вгледа се в лицето му. Острият нос, тънките устни. Мислено се опита да заличи бръчките и да види едно по-младо лице. После се върна към фотоса с тримата позиращи мъже. Изучава лицата им, едно по едно. Мъжът, застанал най-вляво, имаше някои черти, които напомняха на Холгер Ериксон. Валандер се облегна назад в стола и притвори очи. Холгер Ериксон лежи мъртъв в един ров. В сейфа му намираме мумифицирана човешка глава, дневник и една снимка. Изведнъж Валандер се изправи в стола с ококорени очи. Мислеше за взлома, за който Ериксон бе сигнализирал миналата година. Сейфът беше непокътнат. Да приемем , разсъждаваше Валандер, че извършителят на взлома също като нас се е затруднил да открие сейфа. Да приемем, че съдържанието му тогава е било същото като сега. И че крадецът е търсел именно това. Провалил се е и явно не е предприел повторен опит. А Холгер Ериксон умира година по-късно.