Хенинг Манкел - Петата жена

Закрачи по настлания с калдъръм двор. В далечината при рова изоставеното найлоново платнище плющеше на вятъра. Полицейските ленти все още си стояха. Един полицай се мярна точно до кулата. Валандер си помисли, че спокойно могат да оттеглят охраната. Тъкмо стигна до къщата, когато вратата се отвори. Нюберг застана на прага с найлонови терлици върху обувките.

— Видях те през прозореца — рече.

Валандер веднага забеляза, че Нюберг е в добро настроение. Това беше добър знак за предстоящата работа.

— Нося ти един кашон — обясни Валандер и влезе. — Искам да разгледаш ето това.

— С Холгер Ериксон ли е свързано?

— С Рюнфелд. Цветаря.

Валандер остави кашона на писалището. Нюберг бутна самотното стихотворение встрани, за да направи място, и разопакова съдържанието.

Реагира също като Мартинсон. Действително беше подслушвателно оборудване. При това сложно. Нюберг си сложи очилата и потърси клеймото на страната производителка.

— Пише Сингапур — каза той. — Но най-вероятно е произведено на друго място.

— Къде?

— САЩ или Израел.

— Защо тогава е написано Сингапур?

— Доста от тези производители имат възможно най-безобидна фасада. Това са фирми, които по различен начин са свързани с международната оръжейна промишленост. И те не си разкриват тайните една на друга без нужда. Техническите компоненти се произвеждат в различни части на света. Сглобяването става на друго място. Още една държава може да се включи с клеймо на производителка.

Валандер посочи оборудването.

— Какво може да направи човек с това?

— Може да подслушва апартамент. Или лека кола.

Валандер отчаяно поклати глава.

— Йоста Рюнфелд е търговец на цветя — въздъхна. — За какво му е притрябвало това?

— Намери го и го попитай — отвърна Нюберг.

Върнаха вещите в кашона. Нюберг се изсекна.

Валандер забеляза, че има силна простуда.

— Опитай се да го даваш по-кротко — каза. — Трябва и да поспиш.

— Заради тази проклета кал е — отвърна Нюберг. — Разболявам, се като стоя вън на дъжда. Не мога да проумея защо ще е толкова сложно да се конструира подвижен навес, който да ни пази от климатичните условия в Сконе.

— Напиши дописка в „Шведски полицай“ — посъветва го Валандер.

— А кога да намеря време?

Въпросът остана без отговор. Прекосиха къщата.

— Не открих нищо необичайно — рече Нюберг. — Поне засега. Къщата има много кьошета и закътани места.

— Ще остана за малко — вметна Валандер. — Нужно ми е да поогледам.

Нюберг се върна при техниците. Валандер седна до прозореца. Слънчев лъч топлеше ръката му. Все още имаше загар.

Огледа просторната стая. Сети се за стихотворението. Кой всъщност пише стихове за кълвач? Взе листа и още веднъж прочете написаното от автора. Някои от стиховете бяха наистина красиви. Самият Валандер на младини бе стихоплетствал в поетичните споменици на съученичките си. Но никога не беше чел поезия. Линда се оплакваше, че е израснала в дом, в който никога не е имало книги. Валандер нямаше с какво да я опровергае. Погледът му зашари по стените. Заможен търговец на коли. Почти осемдесетгодишен. Който съчинява стихове. И се интересува от птици. Толкова много, че излиза късно вечер и се взира в невидимите ята нощни прелетни птици. Или в ранни зори. Слънчевият лъч продължаваше да топли лявата му ръка. Внезапно си спомни нещо, написано в сигнала за взлом, който бяха изровили от архива. Според Ериксон външната врата е била разбита с железен лост или някакъв подобен инструмент. Не могъл да установи дали нещо е било откраднато. Освен това пишеше и още нещо. Валандер потършува из паметта си. После си спомни. Сейфът бил непокътнат. Стана и отиде при Нюберг, който беше в една от спалните. Колегата му застана на вратата.

— Да си виждал сейф? — попита.

— Не съм.

— Трябва да има — каза Валандер. — Нека се опитаме да го намерим.

Нюберг бе коленичил до леглото. Когато се изправи, Валандер видя, че си е сложил наколенки.

— Сигурен ли си в това? — попита Нюберг. — Трябваше вече да съм го открил.

— Да — отвърна Валандер. — Има сейф.

Методично претърсиха къщата. Отне им половин час да намерят сейфа. Откри го един от сътрудниците на Нюберг зад фалшива врата на фурна в преходно сервизно помещение към кухнята. Щом я завъртяха настрани, вратата се отвори. Сейфът бе зазидан в стената. Имаше ключалка с шифър.

— Струва ми се, че знам къде е комбинацията — рече Нюберг. — Ериксон сигурно се е опасявал, че паметта може да започне да му изневерява на стари години.