Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер последва Нюберг обратно до писалището. По-рано в едно от чекмеджетата Нюберг бе намерил кутийка с малко листче, на което имаше изписани поредица цифри. Когато ги изпробваха на сейфа, заключващият механизъм се освободи. Нюберг се отдръпна встрани, та Валандер да може да го отвори.

Надзърна в сейфа. После се сепна. Отстъпи крачка назад и настъпи Нюберг по пръстите на краката.

— Какво има? — попита потърпевшият.

Валандер му кимна да види сам. Нюберг мушна глава в сейфа. Дори той подскочи, макар и не така силно като колегата си.

— Прилича на човешка глава — рече Нюберг.

Обърна се към един от сътрудниците си, който пребледня, като чу думите му. Нюберг го помоли да донесе джобно фенерче. Докато чакаха, стояха смутени. Валандер се почувства замаян. Няколко пъти си пое дълбоко въздух. Нюберг го наблюдаваше въпросително. Най-после фенерчето пристигна. Нюберг освети вътрешността на сейфа. Вътре наистина имаше глава, отрязана по средата на шията. Очите бяха отворени. Самата глава беше сбръчкана и съсухрена. Нито Валандер, нито Нюберг можаха да определят дали е на човекоподобна маймуна или на човек. Освен главата в сейфа имаше само няколко тефтерчета и бележници. В същия момент в стаята влезе Ан-Брит Хьоглунд. По напрежението, което изпълваше стаята, разбра, че нещо се е случило. Не попита, а тихо остана на заден план.

— Да извикаме ли фотографа? — попита Нюберг.

— Достатъчно е ти да направиш няколко снимки — отвърна Валандер. — Най-важното е да я извадим от шкафа.

След това се обърна към Ан-Брит Хьоглунд.

— Вътре има една глава — уточни той. — Сбръчкана човешка глава. Или пък може би маймунска.

Тя се наведе да погледне. Валандер забеляза, че въобще не трепна. За да не се пречкат на Нюберг и сътрудниците му, докато работят, те излязоха в сервизното помещение. Валандер усети, че се е изпотил.

— Сейф, в който има глава — рече тя. — Може би съсухрена, може би маймунска. Как да тълкуваме подобно нещо?

— Холгер Ериксон явно е бил доста по-сложен човек, отколкото си мислехме — вметна Валандер.

Изчакваха Нюберг и хората му да изпразнят сейфа. Часът беше девет. Валандер им разказа за пратката от фирмата за търговия по пощата от Бурос. Ан-Брит прегледа съдържанието на кашона. Решиха, че някой трябва да претърси апартамента на Йоста Рюнфелд по-внимателно, отколкото Валандер бе имал време да го стори. Най-добре щеше да е, ако Нюберг им отстъпи някого от сътрудниците си. Ан-Брит Хьоглунд се обади в участъка, откъдето я уведомиха, че датската полиция е потвърдила, че през последните дни при тях не е постъпвал сигнал за човешки труп, изхвърлен на брега. Полицията в Малмьо и Морската спасителна служба също не разполагаше с информация за изхвърлени от водата останки. В девет и половина се появи Нюберг, понесъл главата и останалите предмети, които бяха открили в сейфа. Валандер побутна встрани стихотворението за кълвача, а Нюберг остави главата. В сейфа бяха намерили няколко тефтера, дневник и кутия с медал в нея. Цялото им внимание обаче бе погълнато от съсухрената, мумифицирана глава. На дневната светлина вече нямаше място за съмнения. Главата беше човешка. Глава на чернокож. Може би на дете или поне на млад човек. Когато Нюберг я заразглежда през лупа, откри, че в кожата бяха проникнали молци. Валандер направи гримаса от погнуса, когато Нюберг се надвеси досами главата и я подуши.

— Кой би могъл да разбира от мумифицирани глави? — попита Валандер.

— Етнографският музей — отвърна Нюберг. — Е, понастоящем е прекръстен на Музей на световните нации. Дирекцията на полицията е издала малък справочник, който всъщност е чудесен. Указано е откъде човек може да получи познания за най-причудливите явления.

— Тогава ще се свържем с тях — предложи Валандер. — Добре би било, ако намерим някой, който да отговори на въпросите ни още сега, през почивните дни.

Нюберг започна да опакова главата в найлонов плик. Валандер и Ан-Брит Хьоглунд седнаха на масата, за да прегледат останалите предмети. Медалът, който почиваше на копринена възглавничка, бе чуждестранен. Имаше гравиран надпис на френски. Никой от тях не можа да го разчете. Валандер знаеше, че няма смисъл да пита Нюберг. Английският му беше лош, а френския със сигурност хич го нямаше. След това започнаха да преглеждат книгите. Тефтерът беше от началото на шейсетте. На титулната страница разчетоха едно име: Харалд Бергрен . Валандер въпросително погледна Ан-Брит Хьоглунд. Тя поклати глава. До този момент такова име не бе изникнало в хода на разследването. В бележниците имаше разни отметки. Часове, инициали. На едно място бяха отбелязани буквите ХЕ . Датата беше 10 февруари 1960-а. Преди повече от трийсет години.