Хенинг Манкел - Петата жена

Може ли едно убийство да бъде нещо повече от убийство?

Наближаваше три, когато си легна. Преди да заспи, си напомни, че на следващия ден трябва да се обади на баща си и на Линда.

Към шест сутринта се стресна в съня си и се събуди. Беше сънувал, че Холгер Ериксон е жив. Как стои на дървеното мостче над рова. В момента, в който се счупи, Валандер се събуди. Наложи си да стане от леглото. Навън пак валеше. В кухнята откри, че кафето се е свършило. Вместо това изнамери няколко хапа против главоболие и дълго седя на кухненската маса, подпрял с ръка главата си.

Пристигна в участъка в седем и четвърт. Пътем към кабинета си се отби да си вземе чаша кафе.

Щом отвори вратата, забеляза нещо, което не беше видял предната вечер. На стола до прозореца стоеше пакет. Едва когато го погледна по-отблизо, си спомни за известието, което намери в апартамента на Йоста Рюнфелд. Значи Ебба се беше погрижила някой да вземе пратката. Закачи якето си и отвори пакета. Мина му през ума, че може би не е упълномощен да го направи. Разгъна опаковъчната хартия и се загледа в съдържанието със смръщено чело.

Вратата на кабинета му беше отворена. По коридора премина Мартинсон.

Валандер му извика.

Колегата му се спря на вратата.

— Влез — подкани го Валандер. — Влез и виж това.

Стояха надвесени над кашона на Йоста Рюнфелд.

На Валандер всичко това му приличаше на купчина боклуци — кабели, релета и черни миниатюрни кутийки, чието предназначение не му беше известно. Ала очевидно Мартинсон бе наясно какво представлява поръчката на Йоста Рюнфелд, за която полицията беше платила.

— Това е сложно подслушвателно оборудване — каза той и извади една от кутийките.

Валандер го изгледа скептично.

— Нима човек наистина може да си купи сложно електронно оборудване чрез фирма за търговия по пощата в Бурос? — недоумяваше той.

— По пощата можеш да поръчаш абсолютно всичко — отвърна Мартинсон. — Времето, когато фирмите за търговия по пощата се занимаваха с пласирането на второкачествени стоки, отмина. Сигурно все още се намират такива. Но това са първокласни продукти. Трябва да проверим обаче дали е напълно законно. Вносът на такива стоки е строго регулиран.

Разопаковаха кашона върху бюрото на Валандер. Оказа се, че съдържа не само подслушвателно оборудване. За тяхно огромно изумление откриха вътре и кутия с магнитна четка и железни стърготини. Това можеше да означава едно-единствено нещо. Рюнфелд е възнамерявал да снема отпечатъци.

— Как да го тълкуваме това? — учуди се Валандер.

Мартинсон поклати глава.

— Изглежда много необичайно — рече той.

— За какво му е притрябвала на цветар апаратура за подслушване? Да шпионира конкуриращи се търговци на лалета?

— Наборът за дактилоскопичните отпечатъци е още по-странен.

Валандер смръщи чело. Изобщо не разбираше. Апаратурата е скъпа. Несъмнено става дума за високи технологии. Валандер се доверяваше на преценката на Мартинсон. Фирмата, която бе доставила стоките, се наричаше „Секур“ и имаше адрес на „Йетенгсвеген“ в Бурос.

— Нека им се обадим и да попитаме дали Рюнфелд е пазарувал и други неща — предложи Валандер.

— Едва ли ще горят от желание да предоставят данни за клиентите си — отбеляза Мартинсон. — Освен това сега е събота сутрин.

— Имат денонощен телефон за поръчки — уточни Валандер и посочи придружителния формуляр, поставен най-горе в кашона.

— Това е просто телефонен секретар — рече Мартинсон. — Пазарувал съм градинарски инструменти чрез фирма за търговия по пощата в Бурос, знам как стават нещата. Там не седят денонощно телефонисти, ако си въобразяваш това.

Валандер заразглежда едно от микрофончетата.

— Дали това действително е законно? Прав си, трябва да проучим въпроса.

— Струва ми се, че мога още сега да те осветля — рече Мартинсон. — В стаята си имам няколко сводки, които се отнасят точно за това.

Изчезна в коридора, след което бързо се върна. В ръката си държеше няколко тънички книжки.

— Информационната служба към Дирекция на полицията — рече. — Много от заглавията им са наистина ценни.

— Чета ги, когато ми стигне времето — обясни Валандер. — Понякога се питам дали не издават твърде често.

— Ето тук имаме брошура, озаглавена „Тайното подслушване с електронни устройства като принудително средство при наказателнопроцесуални процедури“ — посочи Мартинсон и остави едната книжка на бюрото. — Може би не това ни интересува на първо място. Какво ще кажеш за „Паметна записка относно апаратура за подслушване“?