Хенинг Манкел - Петата жена

Мартинсон прелисти. Спря на едно място и зачете.

— Според шведското законодателство е незаконно притежаването, продажбата и вносът на подслушвателно оборудване — отбеляза той. — От което става ясно, че е незаконно и да се произвежда.

— Значи ще помолим колегите от Бурос да се заемат с въпросната фирма за търговия по пощата — каза Валандер. — От написаното тук следва, че се занимават с незаконна продажба. И незаконен внос.

— Фирмите за търговия по пощата обикновено са много сериозни — вметна Мартинсон. — Подозирам, че това е гнила ябълка, от която самият бранш с удоволствие би се отървал.

— Свържи се с Бурос — предложи Валандер. — Направи го колкото се може по-бързо.

Замисли се за посещението си в апартамента на Рюнфелд. Докато преглеждаше съдържанието на чекмеджетата и гардеробите, никъде не видя техническо оборудване, подобно на това тук.

— Смятам, че трябва да помолим Нюберг да му хвърли едно око — рече той. — Засега ще се задоволим с това. Но смятам, че изглежда странно.

Мартинсон беше на същото мнение. И той не можеше да разбере за какво му е на търговец на орхидеи подслушвателна апаратура. Валандер прибра обратно вещите в кашона.

— Отивам до Льодинге — уточни той.

— Аз пък съм по следите на един продавач на коли, който е работил за Холгер Ериксон повече от двайсет години — каза Мартинсон. — Имам среща с него в Сварте след половин час. Кой друг, ако не той ще ни разкаже що за човек е бил Ериксон.

Разделиха се отвън на пропуска. Валандер носеше под мишница кашона с електронно оборудване на Рюнфелд. Спря се при Ебба.

— Какво каза баща ми? — попита.

— Помоли ме да ти предам да му се обадиш, разбира се, ако не си зает.

Валандер веднага стана подозрителен.

— Ироничен ли ти прозвуча?

Ебба сериозно го погледна.

— Твоят баща е много любезен човек. Има огромно уважение към работата ти.

Валандер знаеше, че истината е съвсем различна, и само поклати глава. Ебба посочи кашона.

— Платих за това от собствения си джоб — обясни. — В полицията вече не разполагаме с каса за непредвидени разходи.

— Остави ми квитанцията — каза Валандер. — Устройва ли те да си получиш парите в понеделник?

Ебба се съгласи. Валандер излезе от участъка. Дъждът бе спрял и облачната покривка се беше разкъсала. Очакваше ги ясен и хубав есенен ден. Валандер остави кашона на задната седалка и подкара извън Юстад. Сега, когато грееше слънце, пейзажът бе по-малко потискащ. За миг тревожната примка около врата му се разхлаби. Прободеното тяло на Холгер Ериксон се бе надвесило над него като кошмар. Може би всичко си има някакво смислено обяснение. Това, че Йоста Рюнфелд най-вероятно е изчезнал, не означава непременно, че го е сполетяла беда. Макар да не разбираше защо му е била подслушвателната апаратура, този факт парадоксално говореше в подкрепа на тезата, че Йоста е жив. На Валандер вече му бе минавало през ума, че е възможно изчезналият да се е самоубил. Сега това отпадаше. Радостта на Рюнфелд, за която говореше Ваня Андершон, едва ли предвещава драматично изчезване и последващо самоубийство. Докато шофираше през ясния есенен пейзаж, полицаят си каза, че понякога твърде лесно се поддава на вътрешните си демони.

Зави при стопанството на Холгер Ериксон и паркира. Един мъж, когото Валандер разпозна като журналист от регионалния ежедневник, го пресрещна. Валандер носеше кашона на Рюнфелд под мишница. Поздравиха се.

Журналистът кимна към кашона.

— Да не носиш отговора на загадката?

— Нищо подобно.

— Кажи ми честно — как върви?

— Ще има пресконференция в понеделник. Преди това нямам какво да ти кажа.

— Бил е набучен на подострени стоманени тръби, нали?

Валандер го изгледа учудено.

— Кой твърди това?

— Един от колегите ти.

На Валандер му бе трудно да повярва.

— Трябва да е станало недоразумение. Нямаше никакви стоманени тръби.

— Но е бил набучен?

— Така е.

— Звучи ми като килия за инквизиции, заровена в нива край Сконе.

— Ти го каза, не аз.

— А какво казваш ти?

— Че ще има пресконференция в понеделник.

Журналистът поклати глава.

— Все нещичко трябва да ми дадеш.

— Намираме се едва в началото на разследването. Можем да констатираме, че е било извършено убийство, но не разполагаме със следи, по които да тръгнем.

— Нищо ли?

— Засега предпочитам да не казвам повече.

Журналистът с неохота се примири. Валандер знаеше, че ще напише каквото му е казал. Беше един от малцината репортери, които никога не изопачаваха думите му.