Хенинг Манкел - Петата жена

— Звучи добре — отвърна Валандер любезно. Последното нещо, което желаеше, бе да ядоса Нюберг. Щеше да създаде напрежение, което да повлияе на цялото съвещание. Същевременно не можеше да преодолее раздразнението си от постоянната сприхавост на Нюберг. Не му убягна и Лиса Холгершон, която седеше по средата от дългата страна на масата, забелязала също киселия тон на Нюберг.

Продължиха разбора си. Все още се намираха в началната фаза на разследването. Валандер често си бе казвал, че тя прилича на разчистване. Напредваха предпазливо. Все още нямаха следи, по които да тръгнат, и всичко беше еднакво важно. Едва когато някои неща започват да изглеждат по-маловажни от други, идва моментът, когато ще се спуснат по ясните дири.

Превали полунощ и вече наближаваше един, когато Валандер осъзна, че още не могат да напипат верния път. Разговорите с Рут Ериксон и Свен Тюрен не доведоха до напредък. Холгер Ериксон направил поръчка за гориво. Четири кубични метра. Нямало нищо странно или тревожно. Загадъчният сигнал за взлом, подаден миналата година, си остана без обяснение. Разследването за живота на Ериксон и това какъв е бил като човек само им даде начален тласък. Единствено рутинните процедури продължаваха да движат разследването напред. Работата все още не бе в началната си фаза. Фактите, от които можеха да изходят, бяха малобройни. Разследването още не бе заживяло свой собствен живот. Някъде след десет часа, в сряда вечерта на двайсет и първи септември, Ериксон е излязъл с бинокъл на врата. Тогава смъртоносният капан вече е бил заложен. Стъпил на мостчето и полетял право към смъртта си.

Когато никой нямаше какво повече да добави, Валандер се опита да направи обобщение. По време на цялото съвещание имаше чувството, че на местопрестъплението е видял нещо, което трябва незабавно да обсъдят. Беше видял нещо, което не можеше да разгадае. Начинът на действие , помисли си. Има нещо в тези колове. Убиецът използва език, който избира съзнателно. Защо набучва някого на кол? Защо си прави целия този труд?

Засега запази тази мисъл за себе си. Все още бе твърде неясна, за да я сподели с останалите.

Наля си чаша минерална вода и бутна настрана книжата, които лежаха пред него.

— Все още търсим отправна точка — поде той. — Имаме си работа с убийство, което не прилича на никое друго. Това подсказва, че мотивът и извършителят са такива, с каквито не сме се сблъсквали преди. До известна степен наподобява ситуацията, в която се намирахме през изминалото лято. Тогава разрешихме случая благодарение на това, че не се оставихме да ни води само едно-единствено нещо. И сега също не бива да го допускаме.

После се обърна направо към Лиса Холгершон.

— Трябва да работим здравата — продължи той. — Вече е събота. Няма какво да се прави. Всички ще продължат да работят по задачите си и през уикенда. Не можем да чакаме до понеделник.

Лиса кимна. Не възрази.

Разпуснаха съвещанието. Всички бяха уморени. Лиса Холгершон и Ан-Брит Хьоглунд обаче не тръгнаха с останалите. Скоро останаха сами в заседателната зала. Валандер си каза, че по изключение този път жените са мнозинство в неговия свят.

— Пер Окесон те търси под дърво и камък — каза Холгершон.

Валандер осъзна, че е забравил да се обади. Отчаяно поклати глава.

— Още утре ще му се обадя — рече той.

Лиса Холгершон си бе облякла палтото. Валандер усети, че има още нещо да каже.

— Възможно ли е това убийство да е извършено от някой луд? — попита тя. — Да набучиш някого на кол. За мен това си е направо Средновековието.

— Не е задължително — възрази Валандер. — Ями с колове са се използвали и през Втората световна война. Освен това жестокостта и лудостта невинаги вървят ръка за ръка.

Лиса не изглеждаше доволна от отговора му. Облегна се на касата на вратата и се загледа в него.

— Въпреки това не съм убедена. Дали да не извикаме криминалния психолог, дето беше тук през лятото? Ако правилно съм те разбрала, бил ви е от голяма полза.

Валандер не можеше да отрече, че Матс Екхолм допринесе за успеха на разследването. Помогна им да сглобят профила на предполагаемия извършител. Въпреки това Валандер смяташе, че е твърде рано да го викат отново. Като цяло се страхуваше да прави сравнения между случаите.

— Може би — рече колебливо. — Но смятам да поизчакаме малко.

Тя го изгледа изпитателно.

— Не те ли е страх, че ще се случи отново? Още един гроб с остри колове?

— Не.