Хенинг Манкел - Петата жена

— Май няма да роди по-рано от утре сутрин — каза Лена Сьодерстрьом. — Дотогава ще сме си отишли у дома.

— Тази нощ ще е спокойно — обади се Юлва. — Подремни, ако си уморена.

Нощите можеха да бъдат дълги. Да подремнеш петнайсет минути или половин час може да е от полза. Непреодолимата умора изчезва. Обаче Юлва никога не спеше. След като навърши петдесет и пет, забеляза, че потребността й от сън постепенно намалява. Казваше си, че това е напомняне колко кратък и преходен е животът. Тоест, че не бива де бъде проспиван.

Една медицинска сестра се мярна отвън в коридора. Лена Сьодерстрьом пиеше чай. Двете сестри бяха свели глави над една кръстословица. Часът беше дванайсет и деветнайсет. Вече е октомври , помисли си Юлва. Есента напредва, скоро ще дойде и зимата. През декември Хари ще е в отпуска. Един месец. Тогава ще направим ремонт на кухнята. Не че има нужда, но за да има той с какво да се занимава. Отпуската не е любимото време на Хари. Не го свърта. От една стая се позвъни. Някоя от сестрите стана и отиде. След няколко минути се върна.

— Мария от трета стая я боли главата — каза тя и седна отново при кръстословицата. Юлва пиеше кафето си. Внезапно осъзна, че я притеснява нещо, без да знае точно какво. Изведнъж се сети.

Сестрата, която премина отвън в коридора.

Нещо не беше в наред. Та нали всички дежурни в отделението се бяха събрали в служебната стая? Звънецът към Спешното отделение също не бе звънял.

Поклати глава на щуротиите си. Сигурно й се беше привидяло.

И в същото време знаеше, че не е така. Медицинска сестра, която не би трябвало да е в отделението, беше преминала по коридора.

— Кой мина по коридора? — бавно попита тя.

Другите я изгледаха недоумяващо.

— Как така? — учуди се Лена Сьодерстрьом.

— Една медицинска сестра премина по коридора преди няколко минути. Докато седяхме тук.

Все още не разбраха какво има предвид. И тя самата не разбираше. Звънецът отново иззвъня. Юлва бързо остави чашата си настрана.

— Аз ще поема случая — рече тя.

Жената от втора стая се чувстваше зле. Очакваше третото си дете. Юлва подозираше, че детето не е било планирано. Даде на жената да пийне нещо и излезе в коридора. Огледа се. Вратите бяха затворени. Но една сестра мина оттам. Не беше й се привидяло. Изведнъж се притесни. Нещо не беше както трябва. Застана неподвижно в коридора и се ослуша. От служебната стая се чуваше приглушеното радио. Върна се в стаята и взе чашата си кафе.

— Нищо сериозно — каза тя.

В същия миг непознатата сестра отново премина отвън по коридора. Този път я видя и Лена Сьодерстрьом. Всичко стана много бързо. Чуха как вратата към големия главен коридор се хлопва.

— Кой беше това? — попита Сьодерстрьом.

Юлва Бринк поклати глава. Двете сестри, които решаваха кръстословицата, вдигнаха поглед от списанието.

— За кого говорите? — попита едната от тях.

— За сестрата, дето премина от тук.

Онази, която държеше химикалката и попълваше кръстословицата, се разсмя.

— Ама ние сме тук — уточни тя. — И двете.

Юлва бързо се изправи. Разтвори вратата към външния коридор, който свързваше Родилното отделение с останалата част на болницата, но той беше празен. Ослуша се. Някъде далече се чу звук от затваряща се врата. Върна се в стаята за почивка. Поклати глава. Не успя да види никого.

— Какво прави тук сестра от друго отделение? — зачуди се Лена Сьодерстрьом. — Без дори да поздрави?

Юлва Бринк не знаеше. Но поне й стана ясно, че не си го е въобразила.

— Нека погледнем във всички стаи — предложи тя. — Да проверим дали всичко е наред.

Сьодерстрьом я изгледа изпитателно.

— Какво би могло да не е наред?

— За всеки случай — рече Юлва Бринк. — Нищо повече.

Влязоха по стаите. Всичко беше нормално. В един часа една от родилките получи кръвоизлив. Остатъкът от нощта бе изпълнен с работа. В седем часа, след рапорта, Юлва си отиде у дома. Живееше в еднофамилна къща точно до болницата. Когато се прибра, отново се замисли за непознатата медицинска сестра, която мярна в коридора. В този миг бе сигурна, че това не е била сестра. Нищо, че беше облечена в униформа. Една медицинска сестра не влиза в Родилното отделение през нощта, особено пък без да поздрави и да каже какво я води там.

Юлва Бринк продължи да разсъждава. Среднощната случка я разтревожи. Жената сигурно да е била там с някаква цел. Била е в отделението десет минути. После отново бе изчезнала. Десет минути. Сигурно е посетила някоя от пациентките в стаите. Коя? И защо? Легна си и се опита да заспи, но не можа. Непознатата жена от изминалата нощ не преставаше да снове из главата й. Към единайсет часа се предаде. Стана от леглото и си направи кафе. Реши, че е редно да поговори с някого.