Хенинг Манкел - Петата жена

— Не. Според мен е възнамерявал да замине. Междувременно обаче се е случило нещо.

— Смяташ ли, че има връзка? С Холгер Ериксон?

Валандер се замисли. Какво всъщност смяташе?

Не знаеше. Това и отговори.

— Не можем да изключим тази възможност — просто каза. — Нищо не можем да изключим.

После смени темата и попита дали нещо се е случило. От Хансон нямаше новини. Когато разговорът приключи, Валандер още веднъж бавно обходи апартамента. Не му даваше мира усещането, че там има нещо, което би трябвало да забележи. Най-накрая се предаде. Прегледа пощата в антрето. Там беше писмото от туристическата агенция. Сметка за ток. Беше пристигнала и пратка от фирма за каталожна търговия по пощата от Бурос. Пратката можеше да бъде освободена срещу авансово плащане по пощата. Валандер пъхна известието в джоба си.

Когато дойде с ключовете в магазина, Ваня Андершон го очакваше. Помоли я да се обади, ако се сети за нещо, което сметне, че е важно.

После потегли с колата към участъка. Остави известието на Ебба и я помоли да се погрижи да вземе пакета.

В един часа затвори вратата на кабинета си.

Беше гладен.

Безпокойството му ставаше все по-силно. Познаваше това чувство. Знаеше какво означава.

Съмняваше се, че някога ще открият Йоста Рюнфелд жив.

В полунощ Юлва Бринк най-сетне седна, за да изпие чаша кафе. Тя беше една от двете акушерки, които дежуреха през нощта на трийсети септември срещу първи октомври в Родилното отделение на Юстад. Колежката й Лена Сьодерстрьом се намираше в една от стаите при родилка, която току-що бе получила контракции. Засега нощта бе изтощителна, без драматични ситуации, но с постоянен поток от задачи, които трябва да бъдат свършени.

Нямаха достатъчно персонал. Две акушерки и две сестри сами трябваше да се справят с цялата нощна смяна. В краен случай можеха да повикат лекар-акушер, ако възникнеха кръвоизливи или други сериозни усложнения. Преди беше дори по-зле , помисли си Юлва Бринк, докато седеше на дивана в чашата кафе в ръка. Преди няколко години тя беше единствена акушерка през дългите нощи. Стигна се до напрегнати ситуации, в които й бе невъзможно да присъства на две места едновременно. Именно това вразуми ръководството на болницата и успяха да прокарат искането си нощната смяна да се поема най-малко от две акушерки.

Седеше в служебната стая, която се намираше по средата на голямото отделение. Благодарение на стъклените стени можеше да види какво се случва извън помещението. Денем по коридорите се движи непрестанен поток от хора. Ала сега, през нощта, всичко бе различно. Харесваше й да работи нощем. Много от колежките й предпочитаха да го избегнат. Имаха семейства, не можеха да си доспят през деня. Децата на Юлва Бринк бяха пораснали, а съпругът й бе главен механик на петролен танкер, изпълняващ чартърни курсове между пристанища в Близкия изток и Азия, и затова нямаше нищо против нощните смени. Да работи, докато другите спят, й действаше успокояващо.

С наслада отпи от кафето и си взе парче кейк от подноса на масата. Една от медицинските сестри влезе и седна, веднага след нея влезе и другата. В един ъгъл тихо жужеше радио. Заприказваха се за есента, за неспирния дъжд. Майката на една от сестрите можела да предрича времето и казала, че зимата ще е дълга и студена. Юлва Бринк се замисли за случаите, когато цял Сконе е бил затрупан от сняг. Не се случваше често. Но когато се случеше, за родилките, които не могат да стигнат до болницата, бе ужасяващо. Сети се как веднъж бе седяла премръзнала в един леденостуден трактор, който си проправяше път през снежната виелица и преспите до една изолирана ферма на север от града. Жената имаше силен кръвоизлив. Това беше единственият случай в дългогодишната й работа като акушерка, когато не на шега се изплаши, че може да изтърве родилка. А това беше нещо недопустимо. Швеция бе държава, където жените чисто и просто не умират при раждане.

Но все пак още беше есен. Времето на офиката. На Юлва Бринк, която бе израснала в Северна Швеция, понякога й липсваха меланхоличните гори в Норланд. Не успя да свикне с пейзажа на Сконе, където ветровете имаха върховното господство. Мъжът й обаче беше по-настоятелният от двамата. Беше роден в Трелеборг и не можеше да си представи да живее другаде, освен в Сконе. Поне в редките случаи, когато имаше време да си е у дома.

Лена Сьодерстрьом влезе в стаята и прекъсна размишленията й. Тя беше малко над трийсетте. Би могла да ми е дъщеря , каза си Юлва. Аз съм точно два пъти по-стара. На шейсет и две години.