Хенинг Манкел - Петата жена

Имам братовчед, който е полицай. Във всеки случай поне би могъл да ми каже дали се безпокоя напразно. Взе телефона и набра домашния му номер. На телефонния секретар бе записан неговият глас, който съобщи, че е на работа. Участъкът не беше далече и тя реши да се разходи. Парцаливи облаци се гонеха по небето. Сети се, че полицията може би няма приемно време в събота. Освен това прочете във вестниците за ужасното престъпление, извършено до Льодинге. Търговец на коли бил убит и захвърлен в ров. Полицаите едва ли ще имат време за нея. Дори братовчед й.

Отиде на пропуска и попита за инспектор Сведберг. Бил там, но е страшно зает.

— Предайте му, че го търси Юлва — каза тя. — Негова братовчедка съм.

Няколко минути по-късно Сведберг дойде и я отведе със себе си. Той държеше на семейството, обичаше братовчедка си и затова не можеше да не й отдели няколко минутки. Седнаха в стаята му. Беше донесъл кафе. После тя разказа за събитията, станали през нощта. След като я изслуша, Сведберг се съгласи, че случилото се е странно. Но едва ли е нещо, за което си заслужава да се тревожи. Отговорът му я задоволи. Предстояха й три свободни дни и скоро забрави медицинската сестра, която видя в Родилното.

Късно в петък вечерта Валандер събра уморените си колеги от разследващия екип на съвещание в полицейския участък. Затвориха вратите в десет часа и заседанието се проточи до късно след полунощ. Започна, като се наблегна на факта, че понастоящем имат още един случай с изчезнал човек, който трябва да разрешат. Мартинсон и Ан-Брит Хьоглунд бяха успели да направят предварителна проверка в регистрите, които имаха на разположение. Засега полицията не разполагаше с нищо, което да подсказва връзка между Холгер Ериксон и Йоста Рюнфелд. Ваня Андершон също не можа да си спомни Рюнфелд някога да е споменавал за Ериксон. Валандер подчерта, че единственото, което могат да направят, е да работят, без да се увличат в предположения. Йоста Рюнфелд може да се появи всеки момент и да даде разумно обяснение за изчезването си. Ала не можеха да пренебрегнат злокобното съвпадение. Валандер възложи на Ан-Брит Хьоглунд да поеме работата около Йоста Рюнфелд. Но това не означаваше, че отпада от разследването на убийството на Холгер Ериксон. Преди Валандер често се противопоставяше, когато искаха подкрепления от Стокхолм при разплитането на тежките случаи, но този път му се струваше, че сега трябва да имат такива, и то още от самото начало. Вече го бе споменал на Хансон. Съгласиха се да почакат и да повдигнат въпроса в началото на следващата седмица. В случай, че осъществят пробив в разследването по-рано от очакваното.

Седяха около масата в заседателната зала и обсъждаха свършеното до този момент. Както всеки път, Валандер първо попита дали някой има да доложи нещо важно. Обиколи с поглед масата. Всички поклатиха глава. Нюберг, както обикновено, седеше сам в края и тихичко подсмърчаше. Именно на него Валандер даде първо думата.

— Засега нищо — каза Нюберг. — Видяхте това, което и ние. Дъските са били прерязани така, че да се счупят под тежестта му. Той е паднал и се е набучил на коловете. В рова не намерихме нищо. Все още не знаем откъде идват бамбуковите пръти.

— А кулата? — попита Валандер.

— Нищо не сме открили — отвърна Нюберг. — Естествено, далеч не сме готови. Би било от голяма полза, ако ни подскажете какво да търсим.

— Не знам — сви рамене Валандер. — Извършителят обаче все трябва да е дошъл отнякъде. Имаме пътеката от къщата на Холгер Ериксон. Наоколо има и ниви. А зад хълма — горичка.

— Към горичката има път за трактори — обади се Ан-Брит Хьоглунд. — Със следи от превозни средства. Изглежда, никой от съседите не е забелязал нещо необичайно.

— Холгер Ериксон явно е притежавал много земя — вметна Сведберг. — Разговарях с един земеделец на име Лундберг. Преди десет години продал повече от петдесет хектара на Холгер Ериксон. Земята си е била негова, не е имало никакви причини там да се навъртат други хора. Това означава, че едва ли някой е видял нещо.

— Остава да разпитаме още много хора — рече Мартинсон, докато разлистваше документите си. — Впрочем свързах се с Центъра по съдебна медицина в Лунд. Смятат, че в понеделник сутринта най-вероятно ще имат информация за нас.

Валандер си го отбеляза. След това отново се обърна към Нюберг.

— Как вървят нещата с къщата на Ериксон? — поинтересува се.

— Няма начин да свършим всичко наведнъж — сопна се Нюберг. — Киснем навън в тинята, защото скоро пак ще завали. Мисля, че ще можем да започнем с къщата утре сутрин.