Хенинг Манкел - Петата жена

— Ами Йоста Рюнфелд? Другият изчезнал?

Валандер изведнъж вече не бе толкова сигурен дали не говори против здравия си разум. Поклати глава. Не смяташе, че ще се повтори. А може би се надяваше да е така?

Не знаеше.

— Убийството на Холгер Ериксон е изисквало голяма подготовка — отбеляза той. — Човек прави такова нещо само веднъж. Освен това се основава на наличието на някои много специфични предпоставки. Например достатъчно дълбок ров. Мостче. И набелязана мишена, която излиза вечер или на зазоряване да наблюдава птиците. Съзнавам, че аз самият свързах изчезването на Йоста Рюнфелд със случилото се в Льодинге, но беше най-вече от предпазливост. Ако ще ръководя това разследване, трябва да използваме хем колан, хем тиранти.

Сравнението предизвика изненада у нея. Ан-Брит Хьоглунд се закиска. После Лиса Холгершон кимна.

— Струва ми се, че разбирам какво имаш предвид — каза. — Ала си помисли и по въпроса за Екхолм.

— Ще го направя — потвърди Валандер. — Не казвам, че не си права, но сега ми се струва твърде рано. Много често ефективността на дадено действие зависи от това дали е то извършено в подходящия момент.

Лиса Холгершон кимна и си закопча палтото.

— Имаме нужда и да поспим — каза тя. — Не оставайте твърде дълго.

— Тиранти и колан — повтори Ан-Брит Хьоглунд, когато останаха насаме. — От Рюдберг ли си го научил?

Валандер не се засегна. Само сви рамене и започна да събира книжата си.

— Трябва да го оттренирам — отвърна й. — Спомняш ли си, когато постъпи при нас? Смяташе, че можеш да научиш много неща от мен. Може би сега разбираш колко си се заблуждавала.

Тя седеше на масата и разглеждаше ноктите си. Валандер си помисли, че е бледа, уморена и всъщност некрасива, ала способна. Нещо толкова рядко срещано като всеотдаен полицай. По това си приличаха.

Пусна купчината книжа на масата и седна на един стол.

— Разкажи ми какво виждаш — подкани я.

— Нещо, което ме плаши — отвърна тя.

— Защо?

— Бруталността. Пресметливостта. Освен това не разполагаме с мотив.

— Холгер Ериксон е бил богат. Всички разказват какъв безкомпромисен бизнесмен е бил. Възможно е да си е спечелил врагове.

— Това не обяснява защо е трябвало да го набучат на кол.

— Омразата може да заслепи. По същия начин както завистта. Или ревността.

Тя поклати глава.

— Когато отидох там, имах усещането, че става въпрос за нещо повече от убийството на един старец — обясни тя. — Не мога да се изразя по-ясно. Но усещането беше там. И беше силно.

Внезапно умората напусна Валандер. Осъзна, че тя е казала нещо важно. Нещо, което смътно докосна мислите, изникнали и в неговия ум.

— Продължавай — насърчи я той. — Доразвий мисълта си!

— Няма какво повече. Човекът е мъртъв. Който го видя, никога няма да забрави как точно е станало. Това е убийство, но същевременно има и нещо друго.

— Всеки убиец говори на свой език — додаде Валандер. — Това ли имаш предвид?

— Горе-долу.

— Имаш предвид, че е искал да ни каже нещо?

— Възможно е.

Код , помисли си Валандер. Код, който все още не сме разгадали.

— Може и да си права — съгласи се.

Седяха смълчани. После Валандер тежко се изправи от стола и продължи да събира книжата си. Откри нещо, което не беше негово.

— Това твое ли е? — попита.

Тя хвърли поглед към листа.

— Това е почеркът на Сведберг.

Валандер се опита да разчете написаното с молив. Ставаше въпрос за Родилното отделение и непознатата жена.

— Какво, за бога, е това? — възкликна. — Сведберг дете ли ще има? Та той дори не е женен! Изобщо излиза ли с някого?

Тя взе листа от ръката му и го прочете.

— Явно някой е докладвал за непозната жена, която се мотае из Родилното отделение, предрешена като медицинска сестра — рече тя, като му подаде листа.

— Ще се заемем със случая, щом ни остане време — иронично подхвърли Валандер. Смяташе да метне листа в кошчето, но размисли. Щеше да го върне на Сведберг на следващия ден.

Разделиха се вън в коридора.

— Кой гледа децата? — попита той. — Мъжът ти у дома ли е?

— В Мали е — отвърна тя.

Валандер не знаеше къде се намира Мали, ала не попита.

Тя излезе от безлюдния участък. Валандер остави книжата на бюрото и си взе якето. На излизане от пропуска спря в дежурната стая, където седеше самотен полицай и четеше вестник.

— Някой да се е обаждал за Льодинге? — попита той.

— Никой.

Валандер излезе навън и продължи към колата си. Духаше вятър. Сети се, че Ан-Брит не му отговори как се справя с гледането на децата. Дълго рови в джобовете си, преди да намери ключовете от колата. После се отправи към къщи. Макар че беше много уморен, дълго остана седнал на дивана, премисляйки събитията от деня. Най-вече мислеше над онова, което каза Ан-Брит Хьоглунд точно преди да се разделят. Че убийството на Холгер Ериксон беше нещо повече. Нещо друго.